Титан

Беренис Флеминг не подозираше абсолютно нищо. Ала строежът на великолепния дворец успя в края на краищата да я разтърси и да я накара да прогледне за артистичния дух, скрит в желязната личност на Каупъруд, както и да събуди у нея истински интерес към него. Досега тя бе гледала на Каупъруд като на натрапник от Запада, дошъл в източните щати, за да се възползва от добротата на майка й и да проникне в светското общество. Сега обаче всичко, което мисис Картър й беше разказала за него и за успехите му, се избистри в блестяща поредица от факти. Къщата, както непрекъснато повтаряха вестниците, щеше да се превърне в истинско бижу. Семейство Каупъруд очевидно щеше да се опита да влезе в обществото.

— Колко жалко — каза веднъж мисис Картър на Беренис, — че не успя да се разведе, преди да започне строежът. Страхувам се, че обществото никога няма да ги приеме. Него да, стига да имаше друга жена, но нея… — Мисис Картър, която беше виждала веднъж Ейлийн в Чикаго, поклати глава със съмнение. — Жена му не притежава обноски и е глупава — заключи тя.

— Щом е толкова нещастен с нея — отбеляза замислено Беренис, — защо не я напусне? Тя и без него би могла да е щастлива. Толкова е глупаво да живеят като котка и куче. Все пак допускам, че тя цепи положението, което й е създал — добави момичето, — след като не е интересна.

— Предполагам — каза мисис Картър, — че преди двадесет години, когато се е оженил за нея, е била съвсем различна от днес. Не че Ейлийн е чак толкова недодялана, но си е глупавичка. Не умее да постъпва, както иска той. Не понасям неравните бракове, а те се срещат на всяка крачка. Надявам се, Беви, че когато се омъжваш, ще избереш човек, с когото ще се разбираш, и все пак предпочитам да те видя нещастна, отколкото бедна.

С този разговор завърши закуската в южната част на Сентръл парк, когато по едно от най-близките езера блестяха лъчите на утринното слънце. В рокля с цветовете на пролетната зеленина и старото злато Беренис четеше светската хроника на един сутрешен вестник.

— И аз бих предпочела да съм нещастна с пари, отколкото без тях — подхвърли небрежно тя, без да вдига глава.

Майка й я наблюдаваше с обожание и чувствуваше нейното високомерно отношение. Какво ли щеше да стане с нея? Добре ли щеше да се омъжи? Навреме ли? Досега до Беренис по бяха стигнали слуховете за ужасните дни в Луисвил. Повечето хора, с които мисис Картър бе поддържала по принуда връзка, щяха да са така добри да не издават нейната тайна. Но имаше и други хора. Колко близко бе тя до гибелта, когато се появи Каупъруд!

— В края на краищата — каза замислено Беренис, — мистър Каупъруд не е само машина за пари, нали? Повечето от тези западни богаташи са ужасно тъпи!

— Мила моя — възкликна мисис Картър, която вече бе гореща поклонница на своя таен покровител, — ти изобщо не го разбираш. Той наистина е удивителен човек, уверявам те. Тепърва ще се прочуе. Можеш да говориш каквото искаш, но все пак трябва да има хора, които да трупат пари. Доброто възпитание не струва нищо, ако си беден. Знам го, защото съм видяла не един и двама наши приятели да изпадат в нищета.

Веднъж на скелето на новата къща на Каупъруд известен скулптор работеше със своите помощници над гръцки фриз, представящ танцуващи нимфи сред цветни гирлянди. Беренис и майка й минаваха случайно оттам. Спряха се да погледат и Каупъруд отиде при тях. Махна с ръка към фигурите по фриза и каза на Беренис, както винаги весело и непринудено:

— Щяха да направят по-добре, ако бяха взели вас за модел.

— Колко мило от ваша страна! — отвърна тя и се вторачи в него със студените си и необикновено сини очи. — Фигурите са прекрасни. — Въпреки предишните си предубеждения към Каупъруд сега знаеше, че и двамата се прекланят пред един и същ бог — изкуството и че умът му благоговее пред прекрасното като пред олтар.

Той само я гледаше.

— За мен този дом е нещо повече от музей — каза просто Каупъруд, когато мисис Картър се отдръпна и не можеше да ги чуе — и ще го направя възможно най-съвършен. Ако не аз, нека поне други му се наслаждават.

Беренис го погледна замислено и с разбиране, а той се усмихна. Тя естествено усещаше, че Каупъруд се опитва да й подскаже, че е самотен.

Глава LI ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ХАТИ СТАР

Увлечена от удоволствията и забавленията, които й осигуряваха парите на Каупъруд, Беренис доскоро не се беше замисляла особено за своето бъдеще.

— Тя е млада — каза веднъж снизходително и великодушно Каупъруд на мисис Картър, когато разговаряха за Беренис и бъдещето й. — Тя е същинско чудо. Оставете я да поживее. Ако се омъжи добре, ще се отплати на вас или на мен. Сега обаче й дайте всичко, от което се нуждае.

И той подписваше чековете с вид на градинар, който отглежда рядка орхидея.