Титан

Всъщност мисис Картър беше толкова привързана към хубавата Беренис, която сигурно щеше да стане гранддама, че беше готова да продаде и душата си, за да я види добре подредена в живота, и тъй като парите за дрехите, каретите и всичко останало все пак трябваше да дойдат отнякъде, тя се остави в ръцете на Каупъруд и закриваше очи за това, че поставя най-близките си хора в доста двусмислено положение.

— О, колко сте добър — му повтаряше непрекъснато с очи, преливащи от благодарност и радост. — Никога не бих повярвала, че може да има такива хора. Но Беви…

— Естетът си е естет — отвърна Каупъруд. — А те рядко се срещат. Не искам нищо да смущава изтънчена душа като нейната. Очаква я голямо бъдеще.

Забелязала, че лейтенант Браксмър излиза на преден план в обкръжението на Беренис, мисис Картър има глупостта да я разпитва приятелски и да й досажда. Браксмър беше наистина интересен. Млад, висок, мускулест, хубав, той танцуваше чудесно, но преди всичко изпъкваше в нейните очи със своето потекло, обществено положение и с много други неща, които Беренис най ценеше. Беше умен, сериозен, с прекрасни обноски и чувство за хумор. Беренис го срещна за първи път на една танцова забава, където разучаваха нов танц, а той танцуваше така леко в красивата си униформа, че моментално я плени.

— Прекрасно танцувате — каза му тя. — И това ли влиза в живота ви сред вълните на океана?

— Танцуваме и когато потъваме — отвърна Браксмър с възхитителна усмивка. — Не знаете ди, че всички битки се придружават от музиката на свирещите гранати?

— О, каква ужасна шега! — отговори Беренис. — Невероятно.

— Но не и за мен. Зная още по-ужасни.

— Не понасям такива шеги — каза тя и двамата продължиха да танцуват. После Браксмър дойде и седна до нея, след това се разходиха на лунна светлина и той й разказа за живота си във флота, за къщата си на Юг, за своите близки.

На сутринта, след като го видя с Беренис и се запозна с него, мисис Картър отбеляза:

— Харесва ми твоят лейтенант, Беви. Познавам добре някои от роднините му. От Каролина са. Той положително ще забогатее. Цялото семейство е заможно. Смяташ ли, че проявява интерес към теб?

— О, възможно е… да, сигурно — отвърна небрежно Беренис, леко раздразнена от тази проява на родителска загриженост. Засега предпочиташе да наблюдава как животът тече като в мъгла и да не се задълбочава както през този разговор в подробности. — Но все пак само мисли за машини и се съмнявам, че проявява сериозен интерес към жените. Дай му да говори за бойни кораби.

Тя се нацупи, а мисис Картър извика весело:

— Ах, хитруша такава! Всички мъже се увличат по теб. Значи смяташ, че няма да ти хареса, а?

— Що за въпрос, мамо! Защо ме питаш? Толкова ли е важно да го харесам?

— Разбира се, че не — отвърна мило майка й и се помъчи да намери по-подходяща дума, отговаряща на родителския й дълг, — но помисли за общественото му положение. Произхожда от добро семейство и сто на сто ще наследи голямо състояние, което ще бъде само негово. О, Беви, не искам да избързвам и да обърквам живота ти, но не забравяй бъдещето. С твоите вкусове и наклонности парите са много важни и ако не се омъжиш за богаташ, не зная откъде ще ги имаш. Баща ти беше много лекомислен, а Ролф е още по-лош.

Тя въздъхна.

За първи път в живота си Беренис се отнесе с необходимата сериозност към тази мисъл. Запита се дали би могла да понася Браксмър като свой спътник в живота, да го следва по света, а вероятно да се премести да живее на Юг, но не можа да си отговори. Наставленията на мисис Картър само й развалиха настроението. Но в този момент на колебание тя всъщност непрестанно се връщаше в мислите си към Каупъруд — единствения човек, повече олицетворяващ онова, което момичето наистина желаеше. Беренис си спомни колко е богат, как се е оплакал, че новата му къща ще е само музей, начина, по който я е гледал и й е правел безмълвни намеци. Но Каупъруд беше стар и женен — следователно не влизаше в сметките, — докато Браксмър беше млад и очарователен. И колко нетактична бе майка й, като й подсказа да се замисли за този младеж. Почти я отблъсна от него. А дали финансовото им положение наистина беше толкова несигурно, както го описваше майка й?

Сега, при тези тревожни мисли, Беренис се сети за някои предишни случаи. Например само няколко седмици, преди да се запознае с Браксмър, бе гостувала в имението на семейство Корекейдън Батджър в Рединг Хилс, Лонг Айланд, и една заран бе седяла с домакинята в гостната, откъдето в далечината се откриваше чудесна гледка към залива.

Мисис Фредерика Батджър беше тъмноруса, красива, спокойна и невъзмутима — сякаш нарисувана от холандски живописец. Облечена в сребристосива утринна рокля, с коса, сресана на гръцки кок, тя държеше е скута си кошничка с ръкоделие.

— Беви — каза домакинята, — спомняш ли си Килмър Дюелма? Май и той беше у семейство Хагърти миналото лято, когато и ти им гостуваше?