Титан

Беренис, която пишеше писма на малко бюро в стил чипъндейл, вдигна очи и си представи за миг въпросния младеж. Килмър Дюелма бе висок, едър, важен, облечен по модата с известна небрежност, с бавна походка, превзет, замечтан, нехаен, със зачервено лице и пълни бузи, с малко зареян поглед и ум, посрещаш лекомислено и хаотично всяка мисъл и всеки въпрос, който му задаваха. По-малкият от двамата сина на Огъст Дюелма, банкер, предприемач и мултимилиоиер, Килмър щеше да получи състояние, възлизащо на около шест-осем милиона. Предната година у Хагърти той, кой знае защо, бе стоял непрекъснато до Беренис.

Мисис Батджър се вгледа за миг в момичето, после отново се зае с ръкоделието си.

— Поканих го да дойде за края на седмицата — подхвърли тя.

— Така ли? — попита мило Беренис. — Ще дойдат ли и други?

— Разбира се — потвърди с нежелание мисис Батджър. — Сигурно Килмър не те интересува.

Беренис се усмихна загадъчно.

— Спомняш ли си Клариса Фокнър, Беви? — продължи мисис Батджър. — Омъжи се за Ромюлъс Гарисън.

— Прекрасно. А къде е сега?

— За тази зима са наели замъка Брийол в Арс. Ромюлъс е глуповат, но затова пък Клариса е много умна. Знаеш ли, пише, че през сезона се е запознала с куп хора. Гостува й половината от висшето общество на Париж и Лондон. Колко е хубаво, че сега може да си го позволи. Бедната! По едно време се тревожех много за нея.

Без да се издава, Беренис веднага схвана какво значи това сравнение. Така си беше. Човек трябва отрано да мисли за живота си. Измъчваше я някакво смущаващо чувство за дълг. Килмър Дюелма пристигна в петък следобед с шест куфара и прислужник, изпълнен с прекалено въодушевление към полото и лова (от което се бе заразил напоследък, на един лов в Бъркшир). Един изкусно скалъпен комплимент, конто уж принадлежеше на Беренис Флеминг и който мисис Батджър му предаде тактично, го накара да отиде вяло при момичето и да го покани в неделя на разходка е карета до Садл Рок.

— Ха! Ха! Знаете ли, чудесно е, че ви виждам отново. Ха! Ха! Цяла вечност не съм виждал семейство Хагърти. Всички съжалявахме, когато си заминахте. Ха! Ха! И аз също. След последната ни среща се запалих по полото, където и да ходя, водя със себе си и три попита… Ха! Ха! Цяла конюшня!

Беренис се мъчеше мъжествено да проявява интерес. Не я напускаха чувството за дълг, мислите за замъка Брийол, за компанията, заобикаляща през зимата Клариса Гарисън, и за първите предупреждения, че времето бързо отлита. Но излетът беше непоносимо скучен, разговорът — цяло мъчение, усилията да поддържа разговора — титанични, неописуеми. В понеделник Беренис избяга и прекара следващите дни до края на седмицата в Мористаун. Мисис Батджър, която разбираше всичко и без думи, въздъхна. И нейният Корскейдън не можеше да се похвали кой знае с какво освен с парите си, но животът си е живот и амбициозен ли си, трябва да наследиш богатство или с ум да го придобиеш. Някоя невъзможна пресметлива глупачка щеше скоро да пипне Дюелма и тогава… Мисис Батджър намираше Беренис за малко претенциозна.

Беренис не можеше да не свърже спомена за тази случка с наскорошните думи на майка си за лейтенант Браксмар. Един голям, всесилен, смущаващ и смазващ факт се възправяше, след като тя проумя, че нямат с майка й много пари и ако не се брои доброто потекло, в известен смисъл не спадат към висшето общество. За нея никога не се шушукаше като за богато момиче — никой в обществото не я ласкаеше и не я обсъждаше като наследница на пари. Всички тези самодоволни дребни риби от светското общество отдаваха предпочитанията си на празноглавите кукли с безкрайно дълги банкови сметки. Нежна по природа, гореща поклонница на изкуството, на възвишените стремежи, на силата и успеха във всички техни прояви, Беренис непрекъснато мечтаеше за свобода на духа и за осмислен от изкуството живот, какъвто при тези обстоятелства можеше да й осигури само голямото богатство. В същото време хранеше смътната надежда някога да срещне някой, който истински я обича и когото тя също обича и дори му се възхищава, някой, който наистина има нужда от нея, и да му се отдаде свободно и с радост. Но кой би могъл да бъде този човек? Беше очарована от Браксмър, но нейният проницателен и аналитичен ум имаше нужда от по-твърд, по-жизнен, по-непреклонен човек, който да я подчини на волята си. И въпреки всичко трябваше да е благоразумна и да играе само със сигурни карти.