Титан

Той бъркаше по джобовете си, възмущаваше се, а полицаят чакаше, готов да го арестува. Не намери визитна картичка и каза:

— Добре тогава. Записвайте. Бийлс Чадси, хотел „Бъкингам“ или Луисвил, щата Кентъки. Можете да ме посетите по всяко удобно за вас време. Но това е Хати Стар. Познава ме. А нея не мога да сбъркам — и сред хиляди хора ще я позная. Малко ли нощи съм прекарвал в нейния дом.

Браксмър беше готов да му се нахвърли, стига полицаят да не му беше попречил.

Беренис и майка й продължаваха да седят в ресторанта, мисис Картър изглеждаше много смутена, бледа, стъписана, ужасно слисана — толкова •изтормозена, че трудно можеше да скрие истината.

— Като си помисля само! — каза тя. — Този противен човек! Колко ужасно! Виждам го за първи път в живота си.

Смутена и объркана, Беренис си мислеше за насмешливата и похотлива усмивка, с която непознатият беше говорил на майка й — какъв ужас, какъв срам! Можеше ли един пиян човек, освен ако не беше напълно заблуден, да се държи така предизвикателно и упорито да: отказва да обясни поведението си? Какви неприлични неща трябваше тя да чуе!

— Ела, мамо — каза мило Беренис, изпълнена с достойнство, — не обръщай внимание, всичко е наред. Можем веднага да си тръгнем. Ще се почувстваш по-добре, щом излезем оттук.

Тя повика един келнер и го помоли да предаде на господата с тях, че са отишли в дамската тоалетна. После дръпна стола, който им препречваше пътя, и подаде ръка на майка си.

— Като си помисля как ме оскърбиха — мънкаше мисис Картър, — в такъв голям хотел, в присъствието на лейтенант Браксмър и мистър Каупъруд! Ужасно! Нечувано!

Тя почти хленчеше, докато вървеше, Беренис я водеше бавно и гледаше цялата зала с достойнство и с изписано върху лицето превъзходство, а дълбоко в себе си изпитваше странна разкъсваща болка. Какво ли се криеше зад тези срамни твърдения? Защо този пиян скандалджия бе избрал за обидните си забележки точно майка й измежду всички останали жени в ресторанта? Защо майка й бе така поразена, защо така отпадна духом, ако в думите му нямаше малко поне истина? Колко странно, колко тъжно, колко ужасно! Какво щяха да си кажат за тази сцена любителите на клюки и скандали, мнозина от които Беренис познаваше? За първи път в живота си усети колко ужасно ще е да я отлъчат от обществото.

На другата сутрин лейтенант Браксмър отиде в полицейския участък, където заяви, че ако мистър Бийлс не се извини незабавно, той ще му продупчи с един изстрел корема, и в резултат на това от Чадси на името на Айра Джордж Картър, Сентрал парк 36 пристигна следното писмо:

Уважаема госпожо, Снощи след един гуляй, за който нямам задоволително или подходящо обяснение, аз засегнах вашите чувства, както и тези на вашата дъщеря и на приятелите ви, за което моля най-смирено да ме извините. Невъзможно ми е да изразя с думи колко съжалявам за всичко, което съм казал или извършил и за което сега не си спомням ясно. Когато съм пиян, ставам заядлив и злобен и в подобно душевно състояние и настроение твърдях неща, които, признавам, са напълно неоснователни. В опиянението си ви сбърках с една известна жена от Луисвил — защо, нямам и най-малка представа. Най-искрено ви моля за извинение и прошка. Не зная как да изгладя вината си, но с удоволствие бих направил всичко, което пожелаете. В същото време се надявам да приемете писмото в духа, в който е написано, и като един незначителен опит да се извиня, което съм убеден, че никога не мога да направя докрай.

Искрено ваш Бийлс Чадси

.

В същото време, още преди писмото да е написано и изпратено, лейтенант Браксмър разбра, че обвиненията срещу мисис Картър са напълно основателни. Бийлс Чадси беше казал в пияно състояние онова, което двадесет трезви мъже, та дори и полицията в Луисвил, можеха да потвърдят. Чадси беше настоял да го изясни на Браксмър, преди да напише писмото.

Глава LII ЗАД ЗАВЕСАТА