Титан

Докато четеше писмото на Бийлс Чадси, което майка й — много потисната и отпаднала, й даде на другата утрин, Беренис си помисли, че то наподобява учтивостта на човек, който иска да се извини, без да е променил мнението си. Мисис Картър явно беше смутена. Възмущаваше се прекалено силно. Беренис знаеше, че ако поиска, би могла да разбере истината, но дали ще поиска? Мисълта я измъчваше, но все пак коя беше тя, за да съди така строго?

Каупъруд дойде много рано и направи всичко възможно да заглади работата. Той обясни как двамата с Браксмър са отишли в полицейския участък да предявят иск, как Чадси, изтрезнял след ареста, е престанал да се перчи и най-учтиво се е извинил. Когато видя писмото, подадено му от мисис Картър, възкликна:

— О, да! Той на драго сърце обеща да напише това писмо, ако го оставим на мира. Браксмър смяташе, че той е длъжен да го напише. Аз настоях съдията да го глоби и с това да приключим. Чадси просто беше пиян и толкоз.

Пред Беренис и майка й се преструваше, че не знае нищо повече, но когато остана насаме е мисис Картър, започна да се държи съвсем иначе.

— Какво сте увесили нос! — каза властно той. — Нищо не се е случило. Браксмър не вярва, че онзи наистина знае нещо. Писмото е достатъчно, за да убеди Беренис. Дръжте се така, сякаш нищо не е станало, всичко зависи единствено от вас. Защо се разстройвате толкова. Недейте, само се издавате.

В същото време дълбоко в себе си Каупъруд гледаше на случката като на изпратен му от съдбата подарък — само това, изглежда, можеше да прогони лейтенанта. И все пак настояваше мисис Картър да се държи уверено, дори високомерно и тя донякъде се успокои, но щом остана сама, се разплака. Беренис влезе случайно, видя я с навлажнени очи и възкликна:

— О, мамо, моля те, не ставай глупава! Как можеш да се държиш така! По-добре да заминем извън града и да починем, след като си толкова разстроена.

Мисис Картър възрази, че това е само нервна реакция, но Беренис си каза, че няма дим без огън.

След това Беренис се държеше с Браксмър пак приветливо, но отчуждено. Той дойде на следващия ден, за да изрази съжалението си и да я покани на ново забавление. Беренис беше мила, но хладна. Даде му да разбере, че инцидентът с Бийлс Чадси за нея е приключен, но не прие поканата му.

— Двете с мама смятаме да заминем за няколко дни извън града — подхвърли весело тя. — Не мога да кажа кога точно ще се върнем, но ако все още сте тук, непременно ще се видим. Заповядайте. — Момичето се обърна към източния прозорец, където ярките лъчи на утринното слънце блестяха върху цветята в саксиите, и започна да къса изсъхналите листа.

Възпитан в традициите на американския романтизъм и пленен от нейния непреодолим чар, от самообладанието и спокойствието, които тя запазваше при тези обстоятелства, от явната й готовност да се откаже от него, Браксмър почувствува, че както често става с хората, изпада в странно душевно състояние, в някакъв възторг, загадъчен и за самия него, както и за всеки, който го наблюдаваше отстрани. Приближи се към нея учтиво, почтително, нетърпеливо, и възкликна:

— Беренис! Мис Флеминг! Моля ви, не ме отпращайте по такъв начин! Не ме изоставяйте. Нима съм се провинил с нещо пред вас? Просто съм луд по вас. Не мога да понеса мисълта, че случилото се ще промени отношенията ни. Преди нямах смелостта да ви го кажа, но сега не мога повече да мълча. Влюбих се във вас още първата вечер, когато ви видях. Вие сте такова прелестно момиче! Зная, че не ви заслужавам, но ви обичам. Обичам ви предано и с цялата си душа. Възхищавам ви се и ви уважавам. Безразлично ми е кое е вярно и кое не. Станете моя съпруга! Умолявам ви, омъжете се за мен! Зная, че не съм достоен да ви връзвам дори връзките на обувките, но имам положение и се надявам, че ще си създам име. О, Беренис! — Той протегна мелодраматично ръце, но не напред, а надолу, застина изпънат и заяви: — Не зная какао ще правя без вас. Имам ли изобщо някаква надежда?

Голяма специалистка в изкуството на своя пол — артистичност, пластичност, променливост, Беренис мисли само миг какво да направи или каже. Тя не обичаше лейтенанта, най-малкото както я обичаше той, но разкритието за майка й накърняваше гордостта й и я караше да се чувствува принудена да се спаси някак, макар и това дълбоко да я възмущаваше. Съжаляваше, че Браксмър точно сега й е направил толкова нетактично предложение, въпреки че разбираше добре, че то е продиктувано от най-доброжелателни и искрени подбуди.

— Наистина, мистър Браксмър — отвърна Беренис и го погледна сериозно, — не бива да искате от мен да решавам точно сега. Зная какво чувствате. Боя се все пак, че малко съм ви заблудила с държането си. Неволно е. Убедена съм, че сега е по-добре да не мислите за мен. Ако все пак настоявате, мога да ви дам само един отговор. Ще ви помоля да ме забравите веднъж завинаги. Питам се дали разбирате как се чувствам и колко ми е тежко да ви кажа всичко това.