Титан

Фалитът на „Американски кибрит“ на другата сутрин бе от събитията, разтърсили не само града, но и цялата страна и останали задълго в съзнанието на хората. В последния момент финансистите решиха, че вместо да искат Каупъруд да изплати заемите си, по-добре да пожертвуват Хъл и Стакпоул, да затворят фондовата борса и сделките да бъдат прекратени. Това предотвратяваше по-нататъшното спадане на акциите под номиналната им стойност и предоставяше няколко дни на банките (всички твърдяха, че ще бъдат десет), през които те да оправят обърканото си финансово положение и да вземат мерки срещу някои неочаквани нови събития. Естествено, че дребните спекуланти в града, надявали се да ловят риба в мътна вода, беснееха и се оплакваха, но не можеха да направят нищо, изправени пред твърдата като скала дирекция на борсата, угодническия печат и съюза между едрите банкери и могъщата четворка. Директорите на съответните банки говореха важно за „временна суматоха“. Ханд, Шрайхарт, Мерил и Арнийл бръкнаха по-дълбоко в джобовете си, за да защитят своите интереси, а по-дребните финансисти изобличаваха тържествуващия Каупъруд като „разбойник“, „пират“, „вълк“ — с една дума, прикачваха му всички обидни епитети, конто им идваха наум. По-крупните делови среди се виждаха принудени да признаят, че имат работа с достоен противник. Дали ще успее да надделее над тях? Беше ли се превърнал вече в господстваща финансова сила в Чикаго? Щеше ли и занапред да им се подиграва безнаказано и да пародира пред собствените им очи и пред подчинените им с тяхната безпомощност и със своето превъзходство?

— Трябва да отстъпя! — заяви Хосмър Ханд на Арнийл, Шрайхарт и Мерил след съвещанието у Арнийл, когато останаха да поговорят, след като всички останали се разотидоха. — Изглежда, тази нощ сме бити, но що се отнася до мен, аз още не съм се предал. Той спечели, но няма винаги да е така. Борбата между него и мен ще се води докрай. Вие можете да останете или да се оттеглите, постъпете, както пожелаете.

— Хайде, хайде! — възкликна Шрайхарт и постави с много топло приятелско чувство ръка върху рамото му. — И последният ми долар е на твое разположение, Хосмър. Този човек не може безкрайно да печели. Оставам докрай с теб!

Мълчалив и навъсен, Арнийл се отправи към вратата с Мерил и останалите. Беше най-безцеремонно оскърбен от човек, на когото само преди няколко години бе гледал като на най-обикновен подчинен. А сега Каупъруд беше хванал бика за рогата, диктуваше условия на най-изтъкнатите финансисти на града, нагло и самоуверено им се присмиваше в лицата и явно ги пращаше по дяволите. Мистър Арнийл гледаше сърдито под надвисналите вежди, но какво можеше да направи?

— Ще видим — обърна се той към другите — какво ще покаже времето. Сега сме с вързани ръце. Тази криза настъпи съвсем неочаквано. Казваш, че още не си разчистил сметките си с него, но и аз не съм. Трябва обаче да почакаме. Трябва да го унищожим политически в града и съм уверен, че в края на краищата ще успеем.

Останалите му бяха благодарни за проявената смелост, макар че на следващото утро и четиримата трябваше да се разделят с милиони долари, за да опазят себе си и банките. Мерил за първи път стигна до заключението, че отсега нататък трябва да води открита борба срещу Каупъруд независимо от това, че продължаваше да се възхищава от неговата смелост. „Но е твърде дързък, твърде надменен. Не човек, а същински лъв — каза си той. — Човек със сърце на нумидийски лъв.“

Това беше напълно вярно.

След този ден скоро не предстояха политически борби и за известно време в Чикаго настъпи относителен мир, макар че той повече наподобяваше на въоръжено примирие между два враждуващи лагера. Шрайхарт, Ханд, Арнийл и Мерил само наблюдаваха кротко. Сега Каупъруд се безпокоеше най-вече да не би враговете му да успеят в намеренията си да му навредят политически в едни или в трите предстоящи избори, които трябваше да се провеждат през всеки две години до 1903 година, когато той щеше да е принуден да поднови концесиите си. В миналото трябваше да се бори против тях с подкупи и лъжесвидетелстване, а сега знаеше, че в предстоящите борби на него и на агентите му ще им бъде все по-трудно да подкупват новоизбраните служебни лица. Услужливите и продажни общински съветници, които сега играеха по неговата свирка, сигурно щяха да бъдат заменени с други, които, макар и не по-честни от тях, можеха да се покажат по-лоялни към врага и да попречат концесиите му да бъдат продължени. От това, те да важат поне още двадесет, а за предпочитане — петдесет години, зависеше осъществяването на колосалните начинания, с които се беше заел — колекцията от произведения на изкуството, новия му дворец, нарастващия му престиж като финансист, утвърждаването му в обществото и триумфа му, който той щеше да отбележи с брака си (морганичен или не) с жена, единствено достойна да раздели с него престола.