Титан

— Това е случай — вмъкна Шрайхарт, който просто изчакваше удобен момент, за да продължи обясненията си, — при който едно неочаквано политическо положение поражда непредвидена криза и този човек я използва за користни цели в ущърб на останалите финансисти. Благополучието на града е нищо за него. Изобщо не го интересува стабилността на банките, от които получава заеми. Той е парий и ако не се възползваме от случая да му кажем какво мислим за него и за методите му, няма да изпълним дълга си към града и към самите себе си.

— Господа — каза най-сетне мистър Арнийл, когато различните заеми на Каупъруд бяха внимателно пресметнати, — не смятате ли за разумно да повикаме мистър Каупъруд и да му съобщим лично решението, което взехме, и причините за него? Предполагам, всички сме на мнение, че той трябва да бъде уведомен.

— Мисля, че трябва да бъде уведомен — каза мистър Мерил, който забеляза как зад тези доброжелателни думи се свива железен юмрук.

Ханд и Шрайхарт се спогледаха, после отместиха погледи към Арнийл, докато чакаха учтиво и някой друг да вземе думата. След като никой не се реши да го направи, Ханд, който се надяваше, че това ще бъде съкрушителен удар върху Каупъруд, изрече злорадо:

— Може да бъде уведомен, стига да го намерим. Според мен е достатъчно да му го съобщим писмено. Нека разбере, че това е съгласувано действие на водещите финансови сили на града.

— Точно така — добави мистър Шрайхарт. — Време е според мен той да разбере какво мислят състоятелните хора за него и за нечестивите му дела.

В стаята се разнесе одобрителен шепот.

— Чудесно каза мистър Арнийл. — Ансън, вие го познавате най-добре от всички. Може би трябва да му се обадите по телефона и да го помолите да дойде. Кажете му, че сме се събрали на извънредно заседание.

— Мисля, Тимъти, че той ще погледне по-сериозно на въпроса, ако вие разговаряте с него — отвърна Мерил.

Винаги деен, Арнийл стана, излезе от стаята и се отправи към телефона в малък кабинет на същия етаж, откъдето можеше да разговаря без страх, че го подслушват.

Същата вечер Каупъруд седеше в библиотеката си, разглеждаше внимателно пет-шест каталога с произведения на изкуството, пристигнали през седмицата, и разбираше напълно ясно, че до следващата сутрин „Американски кибрит“ по всяка вероятност ще фалира. От борсовите си посредници и агенти знаеше, че сега у мистър Арнийл има съвещание. През деня се беше видял няколко пъти с банкери и посредници, разтревожени от възможното падане на курса на акциите, които бяха приели под залог, а тази вечер камериерът го бе викал шест пъти на телефона, за да разговаря с Адисън, с Кафрат, с един борсов посредник на име Просър, заместил Лохлин в дейния контрол над неговите сделки, а също и с няколко банки, чиито директори сега участваха в съвещанието. Шефовете на тези институции може да мразеха Каупъруд, да не му вярваха и да се страхуваха от него, затова пък отношенията им с неговите подчинени бяха съвсем различни и някои от тях се надяваха някой ден да извлекат от него материални блага. Той си мислеше сега с приятно задоволство колко ловко и лесно беше парирал враговете си. Докато те си блъскаха главите как да се справят с очакващите ги на следващия ден тежки удари, на него не му оставаше нищо друго, освен да се поздрави с печалбите си. След приключване на всичките сделки щеше да сложи в джоба си близо един милион долара. Нямаше чувството, че е бил много несправедлив към господата Хъл и Стакпоул. Те и без това се бяха оплели напълно. Ако той не се беше възползвал от случая да подбие цената, щяха да го направят Шрайхарт и Арнийл.

Наред с предстоящата финансова победа си мислеше и за Беренис Флеминг. Дори и в мозъците на титаните могат да се загнездят какви ли не приумици. Каупъруд си мислеше ден и нощ за Беренис, дори я сънуваше. От време на време се присмиваше над самия себе си — да се остави да бъде заплетен в мрежите, в къдрите на червеникавите коси на някакво си момиче, но докато вършеше работата си в Чикаго, мислеше непрекъснато за нея — какво прави, на кого ще отиде на гости, колко блажени ще са, ако са заедно, обвързани от щастлив брак!