Титан

Точно в осем и половина най-напред се появи доста непринудено Арнийл, а малко след това един по един влязоха Ханд, Шрайхарт и Мерил. Като потриваха ръце и попиваха потта по лицата си с носни кърпи, те се огледаха и се опитваха да изглеждат колкото се може по-весели и безгрижни при тези трудни обстоятелства. Трябваше да поздравят много стари познати и приятели, да ги попитат как са жените и децата им. В жълтеникав ленен костюм, в бяла копринена риза на светлолилави райета, с ветрило от палмово листо мистър Арнийл изглеждаше много свеж, едрият врат и гръден кош му придаваха бащински, дори патриархален вид. Върху кръглото му лъскаво теме блестяха капки пот. Мистър Шрайхарт, обратното, въпреки горещината изглеждаше съвсем солиден и внушителен, сякаш беше издялан от тъмно дърво. Мистър Ханд, който по телосложение напомняше много на мистър Арнийл, само че беше по-едър и очевидно много по-енергичен, носеше за случая сако от сив шевиот и панталони на почти крещящи ярки райета, на червендалестото му и сбръчкано лице, едновременно бодро и сериозно, сякаш се четеше: „Мили ми чада, много е неприятно, но ще направим всичко, което е по силите ни.“ Мистър Мерил бе надменен, наконтен и отегчен, но само колкото може да си позволи един голям търговец. Удостои един-двама души със студено ръкостискане, като кимаше и почти през цялото време мълчаливо се усмихваше. На мистър Арнийл като на най-изтъкнат и богат гражданин на Чикаго (всички бяха единодушни в това) се падна задължението да заеме председателското място — в случая едно извънредно голямо кресло в началото на масата.

Настана леко вълнение, когато накрая мистър Арнийл, приканен от Шрайхарт, отиде и седна. Останалите видни граждани също насядаха.

— И така, господа — започна сухо мистър Арнийл (имаше нисък и дрезгав глас), — ще бъда колкото се може по-кратък. Събрал ни е един твърде необикновен случай. Предполагам, всички знаете какво е положението на мистър Хъл и мистър Стакпоул. „Американски кибрит“ е застрашен от крах, ако още тази вечер не вземем някои много радикални мерки. Това съвещание бе свикано по предложение на някои хора и банки.

Мистър Арнийл говореше съвсем непринудено, сякаш беше седнал в шезлонг и разговаряше с един-единствен човек.

— Ако се стигне до фалит — продължи твърдо той — което се надявам да не стане, той ще причини големи неприятности на редица банки и частни лица, а, убеден съм, всички желаем да го избегнем. Главни кредитори на „Американски кибрит“ са нашите местни банки, както и някои частни лица, вложили нари в тези акции. Разполагам със списъка им и с размерите на дадените от тях суми. Те възлизат приблизително на десет милиона долара.

С несъзнателното безочие на богат и властен човек мистър Арнийл не си направи труда да обясни как се е сдобил с този списък, нито пък прояви и най-слабите признаци на смущение. Просто бръкна важно в джоба си, извади списъка и го разгъна върху масата пред себе си. Присъстващите се запитаха чии ли са имената, какви са размерите на сумите и дали Арнийл има намерение да ги съобщи.

— А сега — продължи сериозно той — искам да подчертая, че мистър Стакпоул, мистър Мерил, мистър Ханд и аз сме до известна степен инвеститори на това предприятие и до днес следобед смятахме за свой дълг не толкова към самите нас, колкото към различните банки, приели тези акции като гаранция, и към града да поддържаме доколкото е възможно техния курс. Вярвахме в мистър Хъл и мистър Стакпоул. Бихме отишли и по-нататък, ако съществуваше някаква надежда, че и останалите притежатели на акции ще ги задържат, без да понесат сериозни загуби, но от последните събития се убедихме, че това е невъзможно. От известно време мистър Хъл, мистър Стакпоул и различните банкови чиновници имат основание да смятат, че някой подкопава почвата под краката им, и сега окончателно са убедени в това. Поради това, както и защото само с обединени усилия банките и частните лица са в състояние да спасят финансовата чест на града, е свикано съвещанието. На пазара ще продължат да се появяват акции. Възможно е Хъл и Стакпоул да прибегнат до частично ликвидиране на своето предприятие. Едно е сигурно: ако до утре сутринта не бъде събрана голяма сума, с която да бъдат покрити задълженията им, те ще фалират. Тази неприятност естествено се дължи косвено на агитацията в полза на среброто, но сме убедени, че в много по-голяма степен се обяснява с непочтените сделки тук, за които току-що научихме и които всъщност са в дъното на трудното положение, в което се намираме тази вечер. Ще говоря съвсем открито. Това е работа на един човек, на мистър Каупъруд. „Американски кибрит“ можеше да се справи със своите затруднения и градът нямаше да бъде изправен пред опасността, която го заплашва днес, ако мистър Хъл и мистър Стакпоул не бяха допуснали грешката да се обърнат към този човек.

Мистър Арнийл млъкна, а мистър Нори Симс, много по-избухлив от останалите, възкликна горчиво:

— Мошеник!

И другите бяха заинтригувани и зашушукаха неодобрително.