Титан

— Онези в Чикаго са ужасно глупави — каза веднъж мистър Хекелхаймър на мистър Фишъл от „Фишъл, Стоун и Саймънс“. — Не смятам, че мистър Каупъруд се различава от другите днешни предприемачи. Струва ми се, че е напълно платежоспособен и енергичен. Всичките му компании са печеливши. Няма по-изгодни капиталовложения от Северната и Западната трамвайна компания в Чикаго. Според мен най-целесъобразно ще е всички трамвайни линии в Чикаго да се слеят и да бъдат ръководени от него. Той ще донесе пари на акционерите. Явно е наясно как да управлява трамвайния транспорт.

— Знаете ли — отвърна мистър Фишъл, също така самодоволен и беловлас като мистър Хекелхаймър и споделящ напълно неговото гледище, — и аз си мислех същото. На цялата тази кавга трябва да се сложи край. Тя много пречи на деловата ни работа… много. Започне ли да се шири тази безсмислица за обществената собственост, върви, че я спирай. И сега работата отиде твърде далеч.

Мистър Фишъл беше набит и закръглен като Хекелхаймър, но много по-дребен. Сякаш не беше човек, а ходеща математическа формула. Главата му съдържаше финансови теореми и силогизми само от втора, трета и четвърта степен.

И ето, че настъпи съвършено нов обрат. Мистър Тимъти Арнийл заболя от пневмония, почина и остави всичките си акции в Чикаго на най-големия си син Едуард Арнийл. Мистър Фишъл и мистър Хекелхаймър, отначало чрез свои доверени лица, а после и лично се обърнаха към мистър Мерил от името на мистър Каупъруд. Говориха надълго л нашироко за приходи — за това колко по-доходни са градските трамваи на Каупъруд в сравнение с линиите на мистър Шрайхарт. Мистър Фишъл настоя да бъдат успокоени социалистическите вълнения. Такова беше сега желанието и на мистър Мерил. Веднага след това мистър Хекелхаймър се обърна към мистър Едуард Арнийл, който все още не беше така силен като своя баща, макар и да се стремеше към това. Колкото и странно да е, той беше започнал да се възхищава от Каупъруд и не виждаше никаква полза от една политика, която можеше само да превърне местните трамвайни линии в собственост на съвета. Мистър Мерил разговаря е мистър Ханд от името и на мистър Фишъл.

— Не, не и не! — отсече Ханд.

Тогава с мистър Ханд се срещна и мистър Хекелхаймър.

— Не, не и не! Да върви по дяволите този Каупъруд!

Но като последен пратеник на Хекелхаймър и Фишъл на сцената се появи ми едър Морган Франкхаузър, съдружник на мистър Ханд в трамвайно предприятие в Минеаполис и Сейнт. Пол, с капитал от седем милиона долара. Защо мистър Ханд упорства толкова? Защо не се отказва от плана ей за отмъщение, който само настройва масите да прилагат политическата идея за обществената собственост и вреди на капитала? Защо не продаде своите ценни книжа на него, Франкхаузър, срещу питсбъргските, градски трамвайни линии и акции — акции срещу акции, — след което да се сражава както си иска е Каупъруд?

Озадачен и объркан, мистър Ханд се почеса по кръглата глава, после удари тежко с юмрук по масата.

— Никога — възкликна той. — Никога, докато съм жив и съм в Чикаго!..

Но после отстъпи. Животът, ни поднася изненади, се принуди да признае той, много смутен. Просто не можеше да повярва.

— Шрайхарт — заяви Ханд на Франкхаузър — никога няма да се съгласи. По-скоро ще умре. Бедният стар Тимъти., ако беше жив… нямаше да склони за нищо на света..

— За бога, оставете Шрайхарт на мира — помоли мистър Франкхаузър, добросърдечен американец от германски произход. — И без това си има предостатъчно неприятности.

И мистър Шрайхарт избухна. Никога! Никога! Никога! Най-напред ще продаде всичко — но е в малцинство, а мистър Франкхаузър на драго сърце ще закупи всичките му ценни книжа за сметка на Фишъл или Хекелхаймър.

И ето, че през есента на 1897 година всички конкурентни трамвайни линии в Чикаго бяха поднесени на тепсия на Каупъруд — на тепсия от чисто злато.

— Уредихме го — заяви поверително мистър Готлеб на мистър Каупъруд след превъзходната вечеря в едно от неприкосновените сепарета на клуб „Метрополитън“ в Ню Йорк — осем и тридесет вечерта, виното — искрящо, бургундско. — Току-що получих телеграма от Франкхаузър. Чудесен човек. Трябва да се запознаете с него. Ханд продава акциите си на Франкхаузър. Мерил и Едуард Арнийл работят с нас. Чрез-тях държим всичко. Мистър Фишъл ще накара приятелите си да закупят по възможност всички местни акции и с тях тримата ще контролираме всичко. Шрайхарт се изключва. Казал, че иска да си подаде оставката. Много добре. Вярвам, че няма да леете сълзи. Сега всичко, зависи от това, дали ще успеете да получите от градския съвет петдесетгодишната концесия. Хекелхаймър казва, че предпочита вас пред всички останали. Оставя всичко във ваши ръце. Франкхаузър казва същото. А каже ли нещо Хекелхаймър, думата, му на две не става. Това е. Сега работата е във ваши ръце. Желая ви успех. Не е лесно да накарате вестниците да млъкнат, а Ханд и Шрайхарт са все още против вас. Мистър Хекелхаймър ме помоли да ви предам поздравите му и да ви попитам дали ще вечеряте с него следващата седмица или той с вас — както ви е по-удобно.