Титан

После няколко години Каупъруд следеше с все по-голям интерес положението на градския трамваен транспорт. Знаеше, че е безполезно да тъгува за Рита Солбърг — тя нямаше да се върне, и все пак му бе мъчно, но се бе отдал на работата и това го отклоняваше донякъде мислите му. Трамвайният транспорт го привличаше отдавна, и сега не му излизаше от главата, можем да кажем с пълно основание, че дрънченето на трамвайните звънци и тропотът на конски копита му бяха в кръвта. Докато пътуваше из града, той се вглеждаше с жаден поглед във все по-дългите трамвайни линии и звънтящите вагони. Чикаго бързо се разрастваше и на някои улици тези малки конски трамваи бяха претъпкани и нощем, и денем — във върховите часове в тях нямаше къде игла да падне. Да можеше само да вкопчи като октопод пипалата си в някоя или във всички трамвайни линии! Да можеше да ги обедини и да ги подчини на себе си! Какво богатство! Само това огромно богатство можеше да го утеши след всичките му злочестини. Той си представяше това богатство с различните му страни така, както поетът си представя скалите и поточетата. Да притежава трамвайни линии! Да притежава трамвайни линии! Тази музика звучеше непрекъснато в ушите му.

Както газоснабдяваието, и трамвайните линии в Чикаго бяха разделени на три — три компании ги притежаваха и ги обслужваха в трите различни части, или райони, на града. Чикагската градска железопътна компания, основана през 1859 година, бе заела южната част, простираше се чак до Тридесет и девета улица и бе истинска мина за богатство. Тя бе прокарала вече около седемдесет мили трамвайни линии и всяка година прибавяше нови на Индиана авеню, Уобаш авеню, Стейт стрийт и Арчър авеню. Компанията притежаваше повече от сто и петдесет вагони стар модел — със слама по пода и без отопление, както и над хиляда коня, в нея работеха сто и седемдесет кондуктори, сто и шестдесет кочияши, сто коняри и голям брой ковачи, сарачи и работници по поддръжката. Зиме работеха непрекъснато нейните снегорини, лете — поливачите. Каупъруд пресметна, че акциите, облигациите, подвижният парк и останалото имущество на компанията възлизат общо на над два милиона долара. Лошото беше, че контролният пакет от акции на тези компании всъщност принадлежеше на Норман Шрайхарт, сега настроен определено враждебно към Каупъруд и към всичко, с което се заемаше той, както и на Ансън Мерил, непроявил досега никакви признаци на приятелско отношение. Каупъруд не виждаше как ще завладее това богатство. Акциите на компанията се продаваха за по двеста и петдесет долара.

Северночикагската градска железопътна компания беше създадена по едно и също време с Южната, но от други хора. Тя се ръководеше от стари, непредприемчиви и неспособни хора, оборудването също бе доста старо. Железопътната компания на Западната страна първоначално принадлежеше на Чикагската, или Южната железопътна компания, но сега бе самостоятелно предприятие. Тя все още не получаваше толкова доходи, както другите компании, но всички райони на града се разрастваха. Веселият звън на хлопките на конете се носеше навред.

Тъй като наблюдаваше всичко това отстрани и мислеше за бъдещето, Каупъруд много повече от всички акционери, свързани по онова време с бъдещето на трамвайните линии, съзнаваше огромните възможности, които те предлагаха, огромните им перспективи в Чикаго, стига градът да продължеше да расте, и се интересуваше от различните фактори, които можеха да подпомогнат или попречат на тяхното развитие.

Наскоро бе открил, че една от главните пречки за развитието на трамвайните линии както в Северната, така и в Западната страна бяха задръстванията по мостовете между двата бряга на река Чикаго. Между улиците, които излизаха на реката и съединяваха двете части на града, течеше тази странна река — мръсна, вонеща, живописна, — по нея възхитително и непрекъснато се движеха, пъплеха лодки, пред които мостовете час по час се издигаха и които задръствали уличното движение от двете страни на реката така, та понякога човек имаше чувството, че това кълбо от впрягове и кораби никога няма да се разплете. Тази картина бе прекрасна, естествена, Дикенсова — подходящ сюжет за Домие, Търнър или Уислър. Най-мързеливите пазачи на мостове сами преценяваха кога да изчакат корабите и кога — впряговете, а освен пешеходците по мостовете стояха групи зяпачи, които гледаха очаровани, гората от мачти, върволиците коли и живописните влекачи долу. Докато седеше в леката си двуколка, ядосан, че са го забавили, или пък се втурваше да мине но моста, преди да са го вдигнали, Каупъруд отдавна бе забелязал колко затруднено е трамвайното движение в Северната и Западната страна на града. В Южната страна, неразделена от реката, нямаше толкова проблеми и тя растеше бързо.