Титан

— Добре тогава, ще ви кажа какво означава всичко това — започна да му обяснява той. — Това означава, че в края на краищата всяка миля от трамвайните линии в града — да не говорим за новите линии, които ще бъдат прокарани преди тази промяна — ще трябва да бъде преустроена на напълно нова основа. Имам предвид кабелната система. Сегашните компании, които кретат със старото оборудване, ще са принудени да извършат промяната. Ще се наложи да изхарчат милиони и милиони, преди да обновят съоръженията си. Ако сте се замисляли над този въпрос, положително сте забелязали в какво състояние са трамвайните линии в Северната и Западната страна.

— В много лошо, зная го — отбеляза Маккенти.

— Точно така — натърти Каупъруд. — Е, и тъй като съм проучил тези стари компании и знам едно-друго за тях, ще им бъде много трудно да го направят. Два-три милиона все пак са доста пари и на тях никак няма да им е лесно да ги съберат — не толкова лесно, както може би за някои от нас, при положение че проявим желание да се заемем с трамвайния транспорт.

— Да, при положение, че — отвърна развеселено Маккенти. — Но как ще се включите? Доколкото зная, не се продават никакви акции.

— Няма значение — отвърна Каупъруд, — ще успеем, стига да пожелаем, и аз ще ви покажа как. Но засега има само едно нещо, което бих искал да направите за мен. Искам да знам има ли начин да се сдобием с някой от двата стари тунела, за които ви говорих преди малко. Ако е възможно, бих искал да притежавам двата. Допускате ли, че е възможно?

— Разбира се — отвърна учудено Маккенти, — но какво общо имат те! Не стават за нищо. Преди известно време някои приятели говореха, че тунелите трябва да бъдат затрупани, дори взривени. Полицията смята, че в тях се крият престъпници.

— Няма значение, не позволявайте на никого да се добере до тях — не ги давайте под наем и така нататък — каза решително Каупъруд. — Ще ви кажа честно какво смятам да правя. Искам да се сдобия колкото е възможно по-скоро с трамвайните линии в Северната и Западната страна — със стари или нови концесии. Тогава ще разберете какво общо имат тунелите.

Каупъруд млъкна, за да види дали Маккенти долавя онова, за което му говореше, но той не бе разбрал нищо.

— Че вие не искате кой знае какво! — възкликна весело Маккенти. — Но не разбирам как ще използвате тунелите. И все пак това не пречи да ви ги осигуря, след като го смятате за важно.

— Вижте какво — каза замислено Каупъруд, — ще ми бъдете постоянен съдружник във всички мои начинания, ако правите онова, което ви предлагам. До осем-девет години най-късно трамвайните линии в сегашния им вид ще излязат от употреба и ще бъдат изхвърлени направо на боклука. Вижте какво прави Южната компания. Когато дойде ред на Западната и Северната, това няма да им се види толкова лесно. Те не печелят както Южната страна, а освен това трябва да минат и по мостовете. Те са много неудобни за кабелни линии. Мостовете трябва преди всичко да се построят отново, за да поемат допълнителната тежест и напрежение. И сто как веднага изниква въпросът — за чия сметка? На градския съвет ли?

— Зависи кой го иска — отговори любезно мистър Маккенти.

— Точно така — съгласи се Каупъруд. — Освен това речният транспорт стана невъзможен от гледна точка на едно добре поддържано трамвайно движение. Сега се чака от осем до петнадесет минути, докато минат шлеповете и корабите, Днес населението на Чикаго е петстотин хиляди души. А колко ще бъде през 1890 година? През 1900? И. какво ще стане, когато нарасне на осемстотин хиляди или един милион?

— Напълно сте прав — вметна Маккенти. — Ще бъде доста тежко.

— Точно така. Но по-лошото е, че по новите линии ще се движат вагони с ремаркета или отделни трамваи, които ще идват от разклоненията. И по местата със задръстване вече ще чакат не отделни вагони, а цели влакове, претъпкани влакове. И няма да е за препоръчване един влак да се бави от осем до петнадесет минути, докато минат плавателните съдове. Хората няма да го търпят дълго, нали?

— Вероятно няма да мине без скандали — отвърна Маккенти.

— Добре, и какво ще означава това? — понита Каупъруд. — Да не би движението да стане по-малко? Или реката ще пресъхне?

Мистър Маккенти се вгледа в него. Лицето му внезапно се просветли.

— А, разбрах — каза проницателно той. — Вие мислите за тунелите. Могат ли изобщо да бъдат използвани?

— По-евтино ще е те да бъдат реконструирани, отколкото да копаем нови.

— Прав сте — отвърна Маккенти. — И ако бъдат ремонтирани, те ще се превърнат в онова, което искате. — Той говореше натъртено, почти тържествено. — Мостовете са собственост на града. Всеки от тях струва един милион.

— Зная! — каза Каупъруд. — Сега разбирате ли за какво намеквам.

— Как да не разбирам! — усмихна се Маккенти. — Прекрасна идея, Каупъруд. Шапка ви свалям. Кажете какво искате.

— Най-напред — поде весело Каупъруд — уговаряме ли се, че съветът няма да изпуска двата тунела под какъвто и да е предлог, докато не разберем какво можем да направим по другия въпрос?

— Няма да ги изпусне.