Титан

Буйният Кафрат обаче не можеше така лесно да бъде обуздан. Той повтаряше призивите си и при други случаи. Фактът, че от време на време във вестниците се появяваха сериозни оплаквания от обслужването в същата Северна компания, му беше донякъде приятен. Може би именно това щеше да е последната капка, от която чашата ще прелее.

През това време в резултат на споразумението между Каупъруд и Маккенти Северната компания бе изгубила всякакви възможности да получава допълнителни концесии за улиците без трамвай, дори за използването на тунела на Ла Сал стрийт. Кафрат не го знаеше. Не го знаеха и членовете на управителния съвет на компанията, но това беше самата истина. Нещо повече, чрез градските съветници в Северната страна, които бяха изцяло на негово разположение, Маккенти започна да подклажда нови приказки и недоволство, които да злепоставят сегашната управа. В съвета се вдигна голям шум, след като някой предложи Северната компания да бъде принудена да изхвърли старите вагони и да прокара по-добри и по сигурни релси. Странно, но това не се отнасяше толкова много за Западната и Южната компания, които се намираха в същото положение. Обикновените жители на града, които нямаха представа за хитростите, прилагани непрекъснато в политиката за постигането на една или друга цел, се зарадваха много от този така наречен „обществен бунт“. Не допускаха, че са само пионки в играта и колко малко искреност има в първоначалната подбуда.

Един ден Адисън, който се питаше кой ли в Северната компания може да е полезен на Каупъруд и накрая се спря на младия Кафрат като най-подходящ посредник, се запозна съвсем случайно с него в клуба „Юниън лийг“.

— И вас, от Северната компания, и хората от Западната ви очакват огромни разходи — възползва се той да отбележи.

— Как така? — попита Кафрат, изгарящ от любопитство да чуе всичко, свързано с развитието на трамвайния транспорт.

— Ако не се лъжа жестоко, вие всички съвсем скоро ще трябва да хвърлите доста пари, за да обновите трамвайните си линии и както подочух, да въведете като Южната компания новата тяга, кабелната линия.

Адисън искаше да създаде впечатление, че градският съвет, общественото мнение или нещо друго ще принуди Северночикагската компания да се заеме с тези големи и скъпи подобрения.

Кафрат наостри уши. Какво ли щеше да предприеме градският съвет? Искаше му се да научи всичко. Те обсъдиха положението — какво представлява кабелната линия, колко струват станциите, необходимостта от нови релси и по-солидни мостове, както и някои други средства за преминаване над или под реката. Адисън положи големи усилия да наблегне, че Южната, или Чикагската трамвайна компания се намира в много по-изгодно положение от останалите две, защото нейните вагони не трябва да пресичат реката. След това той отново изрази съчувствието си към Северната компания заради твърде тежкото положение, в което се намира.

— Струва ми се, че на вашата компания й предстои много работа — повтори Адисън.

Кафрат остана доста впечатлен и потиснат, тъй като, щом компанията щеше да е принудена да изхарчи луди пари за тунели и други обновления, и неговите осемстотин акции щяха да поевтинеят. И все пак се утешаваше донякъде с мисълта, че с подобренията, които му бе описал Адисън, трамвайните линии щяха да станат в крайна сметка по-доходни. Но дотогава им предстояха тежки времена. Сега вече старите членове на управителния съвет трябва бързо да се размърдат, помисли си той. Щом Южната компания се преустрои, ще се наложи и те да последват нейния пример. Но дали щяха да го направят? Как да ги накара да проумеят, че дори да трябва да ипотекират линиите за няколко години, в края на краищата ще си върнат парите? Беше му втръснало от старите, консервативни и предпазливи методи.