Титан

Въпреки усилията на Каупъруд и на неговите приятели да запазят в тайна сделката, не след дълго сутрешните вестници се изпълниха с мълви за някаква промяна и Северночикагската компания. Франк Алджърнън Каупъруд, който досега не бе споменаван във връзка с трамвайния транспорт в Чикаго, бе сочен като вероятния приемник на Онайъс С. Скинър, а Едуин Л. Кафрат, един от дотогавашните директори, като бъдещ заместник-председател. За хората, които стояха зад сделката, се говореше като за „по всяка вероятност притежатели на капитали в източните щати“. Докато седеше в стаята на Ейлийн и преглеждаше сутрешните вестници, Каупъруд разора, че още същия ден ще го потърсят, за да каже мнението си и да даде някои допълнителни подробности. Смяташе да помоли журналистите да изчакат няколко дни, докато не поговори със собствениците на вестниците и не спечели доверието им, а след това да оповести плановете си, които щели да се харесат на града, особено на жителите от Северната страна. В същото време нямаше намерение да обещава нищо, което не може да изпълни лесно и с изгода за себе си. Мечтаеше за чест и слава, но още повече за пари, всъщност смяташе да се сдобие и с трите.

За човек, работил дълго в по-незначителните финансови сфери, поне така преценяваше Каупъруд досегашната си дейност, тази неочаквана стъпка нагоре към големите финанси и финансов контрол го изпълваше с неописуемо вдъхновение. Дотогава се беше движил в нисшите кръгове и беше проправял пътя си с безкрайни часове на усилно мислене, с разговори и идеи и сега, когато наистина бе постигнал целта си, просто не можеше да повярва, че всичко е истина. Чикаго беше прекрасен град! Разрастваше се толкова бързо. Предоставяше чудесни възможности. Тези хора, конто така безразсъдно се бяха лишили за неопределен срок от своите акции, всъщност не осъзнаваха какво правят. Веднъж да завладее трамвайните линии в Чикаго, и те ще му донесат огромни печалби! Можеше да ги обедини, да притежава по-големи капитали. Много допълнителни линии, които Маккенти щеше да му осигури почти без пари, щяха да струват в бъдеще милиони и щяха да бъдат само негови: вече нямаше да е задължен да плаща лихвени проценти на директорите на старата Северночикагска компания. Постепенно, с годините, докато градът се разраства, трамвайните линии, които все още бяха управлявани от старата компания, но фактически бяха негови, щяха да се превърнат в нещо дребно, в ядро на много по-голяма система от нови линии, които той щеше да изгради около него. Тогава Западната страна, дори кварталите в Южната страна… но защо да мечтае? Бързо можеше да стане единственият господар на трамвайния транспорт в Чикаго. Бързо можеше да стане най-големият финансист в града — един от малкото финансови магнати на страната.

Каупъруд знаеше, че във всяко начинание, зависещо от гласоподавателите или от правата върху тяхната собственост, трябва да се съобразяваш с вестниците. Тъй като и сега хвърляше алчни погледи към двата тунела — единият трябваше да бъде държан под око, защото можеше да му потрябва, ако Каупъруд се сдобиеше със Западночикагската компания, а другият, за да бъде предаден на Северната, която бе създал, бе необходимо той да се сприятели със собствениците на вестниците. Но как?

Напоследък поради огромния наплив от американци и емигранти (хиляди и хиляди какви ли не хора идваха да търсят работа, която разрастващият се град като че предлагаше) и разпространяваните от радикално настроените чужденци бунтарски, анархистични, социалистически, комунистически и други идеи проблемът за гражданските права крайно се изостри. Същия май, когато Каупъруд се бе опитвал да уреди нещата с трамвайния транспорт в своя полза, се случи нещо, което разбуни духовете — на голям площад в Западната страна, известен като Хеймаркет, на поредното работническо събрание, определено като анархистично заради принципите на някои от ораторите, един възбуден фанатик хвърли бомба, която избухна и осакати и уби няколко полицаи, и нарани леко много други хора. Това събитие излезе на преден план и като светкавица освети проблема за класовата борба, придавайки му значение, немислимо дотогава поради веселия, оптимистичен и доста непоследователен характер на американците. То като вулкан промени облика на деловия пейзаж. Хората се замислиха по-дълбоко за националните и обществените проблеми. Що е анархизъм? Що е социализъм? Какин права притежава обикновеният човек в икономическото и политическото развитие? Интересни въпроси, конто след бомбата въздействаха като хвърлен във водата огромен камък — те, тези вълни на мисълта, продължаваха да се разпространяват, да се разширяват, да стигат все по-надалеч, докато не обхванаха такива уж далечни и непристъпни области като редакциите, банките и финансовите учреждения, та дори и свърталищата на политическите величия и техните служби.