Титан

Каупъруд млъкна, за да види какво ще каже Хейгънин. Той се взираше сериозно в картата и се питаше дали е честно Каупъруд да поставя подобно искане, питаше се дали градският съвет трябва да му предостави безвъзмездно тунела, питаше се дали движението по моста е толкова затруднено, колкото го изкарва събеседникът му, питаше се дали наистина този ход не е някаква тънка хитрост, с която Каупъруд иска да получи от нищо нещо.

— А това какво е? — попита той и посочи споменатия вече кръг.

— Това — отвърна Каупъруд — е единственият според нас начин да свържем деловия център и Северната страна и да премахнем затрудненията с моста. Ако, както се надявам, се сдобием с тунела, всички трамваи от северните линии ще излизат тук — той посочи Ла Сал и Рандолф стрийт — и ще описват кръг, тоест, ще го правят, ако градският съвет ни предостави правото да минаваме оттам. Аз естествено смятам, че не може да има основателни възражения. Няма причина жителите на Северната страна да не получат удобна връзка с деловия център, каквато имат хората от Западната и Южната.

— Няма абсолютно никаква причина — бе принуден да признае мистър Хейгънин. — Убеден ли сте обаче, че съветът и гражданите ще одобрят безвъзмездното изграждане на такова колело?

— Не виждам причини да не го одобрят — отвърна някак обидено Каупъруд. — Досега не е поставян въпросът за компенсации, когато се е касаело за благоустройството на града. На Южната компания й беше разрешено да прокара колело около Стейт и Уобаш стрийт. Чикагската градска пътническа линия има колело на Адамс и Уошингтън стрийт.

— Точно така — каза неопределено Хейгънин. — Вярно е. Но този тунел… смятате ли, че и той спада към същата категория на безвъзмездно предоставяните привилегии?

И все пак, докато разглеждаше предложеното колело върху картата, той неволно си помисли, че новата кабелна линия е вагоните с ремаркета ще придаде на деловия център на Чикаго наистина столичен вид и ще предостави чудесна връзка със Северната страна. Въпросните улици бяха великолепни търговски артерии, по които дори тогава имаше сгради на по пет, шест, седем, та дори осем етажа и по които кипеше живот — млад, свеж, изпълнен с оптимизъм. Деловият живот сякаш се бе съсредоточил върху тази педя земя и затова къщите и самите улици се ценяха изключително много — може би най много в целия град. Хейгънин забеляза също така, че ако след колелото трамваите се връщат точно оттук, по Диърборн стрийт, те ще минават пред самата врата на редакцията на „Прес“ и така ще повишат цената на сградата, чийто собственик беше той.

— Разбира се, че смятам, мистър Хейгънин — отвърна натъртено Каупъруд на въпроса. — Лично аз мисли, че Чикаго на драго сърце трябва да възнагради онзи, който се нагърби да оправи трамвайния транспорт, особено пък, ако това е компания с такава невзискателна и скромна програма като нашата. Тя ще покачи с милиони цената на недвижимите имоти в Северната страна. Тя, ако пръстенът бъде построен, както предлагам, ще донесе милиони ма деловия център.

Той постави твърдо пръст върху картата, която бе донесъл, и Хейгънин се съгласи, че планът без съмнение е сериозно делово предложение.

— Лично аз ще бъда последният, който ще е против — добави той, — тъй като линията минава пред моята врата. В същото време тунелът, доколкото разбирам, струва от осемстотин хиляди до един милион долара. Въпросът е много деликатен. Бих искал да разбера какво мислят другите редактори и какво е мнението на градския съвет.

Каупъруд кимна.

— Разбира се, разбира се — каза той. — С удоволствие. Изобщо нямаше да идвам, ако не смятах, че правя напълно законно предложение, което печатът в града ще подкрепи единодушно. Когато една компания като нашата е изправена пред огромни разходи, които трябва да бъдат покрити с външен капитал, напълно естествено е да искаме да смекчим предварително безполезната и неоснователна съпротива. Надявам се, че можем да разчитаме на вашата подкрепа.

— И аз се надявам — усмихна се Хейгънин.

Разделиха се като първи приятели.

Останалите издатели, пазители на привилегиите в града, не посрещнаха доброжелателно като Хейгънин предложението на Каупъруд. Те се съгласиха, че тунелът и някои от най-важните централни улици са от съществено значение за осъществяването на плана му в Северната страна, но защо той да ги получава даром! Всъщност Шрайхарт, Мерил и другите вече бяха разговаряли с издателите и собствениците на вестници, за да разберат какво е мнението им за тази нова авантюра на Каупъруд и дали те ще го подкрепят. Шрайхарт, все още не излекувал раните, които бе получил във войната за газовите компании, гледаше на новото начинание на Каупъруд с подозрение и завист. За него много повече, отколкото за всеки друг той бе един нов опасен противник в сферата на трамвайния транспорт, макар че трамваите интересуваха всички именити граждани на Чикаго.