Титан

— Истинска зима, нали? — отбеляза весело той. — Как вървят работите на Северночикагската трамвайна компания?

Месеци наред той и останалите собственици на вестници знаеха, че в цялата Северна страна ще бъде прокарана кабелна линия, че ще бъдат построени станции и ще бъдат пуснати красиви вагони, вече дори се говореше, че ще бъдат направени някакви по-големи подобрения за превозването на пътниците до центъра на града.

— Мистър Хейгънин — каза усмихнат Каупъруд — беше облечен в тежко кожено палто с яка от бобър и големи ръкавици от чортова кожа, — по въпроса за трамвайния транспорт в Северната страна стигнахме до момент, когато се нуждаем от помощта на вестниците или поне от приятелската им подкрепа. Сега основното ни затруднение е, че всички наши линии, след като стигнат центъра на града, спират на Ла Сал — на отсамната страна на мостовете. Това означава, че пътниците трябва да вървят пеша дълго до улиците по на юг, както вероятно ви е известно, вече има много оплаквания. Пък и според мен движението по реката от година на година се превръща във все по-непоносима пречка. Всички страдаме от него. Не се прави нищо за неговото регулираме и тъй като то е много натоварено, аз се съмнявам, че може да бъде организирано по задоволителен начин. В крайна сметка най-добрият изход е тунел под реката, но това начинание ще струва толкова скъпо, че при сегашното положение не сме в състояние да се заемем с него. Транспортът в Северната страна не го осигурява финансово. При нашите доходи нямаме средства дори да ремонтираме трите моста, които използваме сега на Стейт, Диърборн и Кларк стрийт, все пак, ако въведем кабелната линия, което смятаме да направим, тези мостове трябва задължително да бъдат ремонтирани. Разбирам, че това е начинание, в което обществеността е заинтересована почти колкото нас, и според мен ще е справедливо градът да ни помогне да покрием разходите за реконструкцията. Така рязко ще се повиши стойността на цялата земя около тези линии, както и на имотите на нея. Ще нараснат и доходите на градския съвет от данъците. Разговарях с няколко финансисти от Чикаго и те са съгласни с мен, но както обикновено в подобни случаи, разбирам, че се срещат политици, които са против мен. Откакто поех ръководството на Северночикагската компания, отношението на някои вестници не е никак дружелюбно. (В „Кроникъл“, ръководен от Шрайхарт, вече се бяха появили няколко съобщения, че сега, откакто Каупъруд и неговите приятели са поели управлението, ще се повтори тактиката на рязко увеличение на цените, приложена от газовите компании в Лейк Вю, Хайд Парк и другаде. „Глоуб“ на Бракстън, собственост на Мерил, който беше полунеутрален, само подметна, че се надява тук да не се повторят същите методи.) Може би знаете — продължи Каупъруд, — че сме замислили амбициозна програма за подобрения, стига да привлечем общественото внимание и да получим помощ.

Тук Каупъруд бръкна в един от джобовете си и извади карти и проекти, умело начертани специално за случая. На тях бяха нанесени главните кабелни линии по Порт Кларк, Ла Сал и Уелс стрийт. Тези линии стигаха до центъра на града и се сливаха на Северната страна при Илинойс и Ла Сал стрийт и макар Каупъруд да не отвори дума за тях, те бяха отбелязани върху картата с червено и минаваха над или под реката при улица Ла Сал, където нямаше мост, после описваха кръг от Ла Сал до Мънро, Диърборн и Рандолф стрийт, след което отново минаваха по тунела. Каупъруд остави Хейгънин да оцени колко интересен е този маршрут на трамвайния транспорт, преди да продължи:

— Мистър Хейгънин, изложил съм върху картата един план, които, ако си извоюваме съгласието на градския съвет, ще премахне всички спорове за големите разходи по реконструкцията на мостовете и ще позволи да бъде използвана една собственост, която в момента не притежава никаква стойност за града, но която може да се превърне в нещо твърде удобно за хората. Имам предвид, както разбирате — той сложи показалец върху картата, която мистър Хейгънин държеше, — стария тунел на Ла Сал стрийт, който сега е закован и изобщо не се използва. Очевидно е строен, без да е взет под внимание наклонът, който може да преодолее едни средно натоварен вагон. Когато се разбрало, че тунелът няма да носи печалби, той бил продаден на градския съвет и бил затворен. Ако някога сте минавали през него, сигурно знаете в какво състояние е. Моите инженери казват, че от стените му капе вода и че съществува голяма опасност той да се срути, ако не бъде поправен много бързо. Докладваха ми също така, че за да стане годен за употреба, са необходими около четиристотин хиляди долара. Аз съм на мнение, че след като Северночикагската трамвайна компания иска да покрие тези разходи, за да реши проблема със задръстването при мостовете и да предостави на жителите от Северната страна удобна и пряка връзка с деловия център, градският съвет трябва да прояви желание да й подари засега този тунел или поне да й го предостави за дългосрочно ползване срещу минимален наем.