Титан

— Напълно вярно… и то, за да отърве от него някои хора, когато те са разбрали, че той няма да им донесе и долар — отвърна саркастично Каупъруд. — Но и сега тунелът изобщо не е нужен на града. Ако не бъде ремонтиран, ще се срути много скоро. Но само съгласието на притежателите на имоти около колелото ще донесе значителна сума. Струва ми се, че вместо да спъва такова голямо начинание, обществеността трябва да направи всичко по силите си, за да го подпомогне. Топа означава централната част на града да получи нов, столичен вид. Време е Чикаго да свали пелените си.

Мистър Макдоналд-младши поклати глава. Разбираше много добре колко важно е всичко, за което му говореше Каупъруд, но му завиждаше за успеха. Концесията за колелото и безвъзмездно предоставеният тунел щяха да донесат на някого милиони. Защо нещичко от тях да не влезе в неговия джоб? Той повика мистър Дю Боа и обсъди с него предложението. Дю Боа схвана без усилие накъде клонят нещата.

— Отлично предложение — каза той. — Не виждам обаче защо градският съвет няма да получи нищо. Точно сега общественото мнение е против безвъзмездните дарения, които получават корпорациите.

Каупъруд долови какво се върти в главата на младия мистър Макдоналд.

— Добре, каква според вас трябва да е компенсацията, която ще получи градският съвет? — попита той внимателно, като се чудеше дали този напорист младеж ще шиле толкова далеч, че да се издаде.

— О, колкото до компенсацията — отвърна Макдоналд и махна неодобрително е ръка, — не мога да я определя. Тя трябва да е в разумна пропорция със сегашната стойност на тунела. Нека помисля. Дано градският съвет не поиска нещо неразумно. Макар и, разбира се, да става дума за привилегия, която все пак струва нещо.

Каупъруд вътрешно кипеше. Неговата най-голяма слабост, ако изобщо имаше слабости, беше, че той не понасяше да му възразяват. Ах, хлапакът му с хлапак с това студено лице и остър суров поглед! Идеше му да му каже да върви по дяволите заедно с вестника си. Отиде си, като се надяваше след завръщането на генерала да повлияе на „Инкуайърър“ по друг начин.

Докато седеше на следващата сутрин в кантората си на Норт Кларк стрийт, той се сепна от все още необичайния и нов за всички звън на един от първите телефони в града, окачен на стената зад него. Секретарят му се обади и му съобщи, че един господин от „Инкуайърър“ желае да говори с него.

—  Тук е „Инкуайърър“ — обади се някакъв глас и допрял ухо до слушалката, Каупъруд позна гласа на младия Труман Макдоналд, сина на генерала. — Искахте да знаете — продължи гласът — каква компенсация ще подхожда за онзи тунел. Чувате ли ме?

— Да — отвърна Каупъруд.

— Добре, не бих искал да влияя по никакъв начин на вашата преценка, но ако питате мен, ще ви кажа, че ще са достатъчни акции от Северночикагската трамвайна компания за около петдесет хиляди долара.

Гласът бе млад, ясен, стоманен.

— На кого ще ме посъветвате да ги платя? — попита тихо, почти сърдечно Каупъруд.

— Бих предложил да направите и това по ваша много строга преценка.

Гласът секна. Телефонът беше затворен.

— Дявол да ме вземе! — каза Каупъруд, загледан умислено в пода. Върху лицето му се разля усмивка. — Няма да се оставя да ме излъжат по този начин. Няма нужда. Не си заслужава. Поне засега.

Той стисна зъби.

Подценяваше мистър Труман Лесли Макдоналд главно защото не го харесваше. Мислеше си, че баща му ще се върне и ще го изгони. Това беше една от най-фаталните грешки, която направи в живота си.

Глава XXIV ПОЯВАТА НА СТЕФАНИ ПЛЕЙТОУ

През този период, който можем да наречем финансовият и търговски възход на Каупъруд, отношенията между него и Ейлийн се поизгладиха донякъде. Всяко лято, отчасти да разсее Ейлийн, отчасти да задоволи желанието си да види света и да събере произведения на изкуството, към които проявяваше все по-голям интерес, Каупъруд навикна да ходи за кратко с жена си в чужбина или в други страни в Америка. И през тези две години посети Русия, Скандинавия, Аржентина, Чили и Мексико. Смятаха да заминат през май или юни, когато много хора напускаха страната, и да се върнат през септември или началото на октомври. Искаше да успокои колкото може повече Ейлийн, да й вдъхне приятната надежда, че все някога тя ще влезе в светското общество, ако не в Чикаго, то в Ню Йорк, да я накара да почувствува, че въпреки физическата изневяра продължава да й е верен духовно.

Каупъруд вече бе достатъчно хитър, че да се преструва на влюбен и да показва нежност, каквато не изпитваше или по-скоро не бе породена от истинско чувство. Беше същинско въплъщение на вниманието, купуваше й цветя, скъпоценности, дрънкулки и украшения, правеше всичко тя да бъде обградена с удобства и все пак може би дори в същия момент се озърташе, търсейки непозволени забавления, каквито би могъл да му предложи животът. Ейлийн го знаеше, макар и да не можеше ди го докаже. В същото време обичаше мъжа си и се възхищаваше от него, подчиняваше му се въпреки волята си