Титан

Появата на Стефани Плейтоу, руска еврейка по бащина линия и американка от югозападните щати по майчина, бе събитие в живота на Каупъруд. Висока, изящна, блестяща, млада, тя притежаваше много от оптимизма на Рита Солбърг, но освен това беше надарена с някакъв странен фатализъм, който, след като Каупъруд я опозна по-добре, го трогна и развълнува. Запозна се с нея на парахода на път за Гьотеборг. Баща й Изадор Плейтоу беше богат кожар от Чикаго, едър, месест и мазен човек — сякаш направен от пихтия с обичайния, присъщ на евреите търговски нюх, но с твърде променливи възгледи, каращи го да вярва ту в едно, ту в друго, стига само то да не пречи на работата. Беше почитател на Хенри Джордж21 и на твърде алтруистичната програма на Робърт Оуен22 и донякъде беше социален сноб. Въпреки всичко се ожени за Сюзета Осбърн, девойка от Тексас, негова бивша счетоводителка. Мисис Плейтоу беше енергична, приятна, изискана и много държеше да се изкачи по обществената стълбица, с една дума — бе парвеню. Беше достатъчно хитра, за да разбере, че е много важно да познаваш литературата, изкуството и политиката, затова се „запали“ по тях.

Любопитно е как характерите на родителите се смесват и възкресяват в техните деца. Когато порасна, Стефани възроди в своето съвсем различно тяло някои от характерните черти на баща си и на майка си — получи се нова интересна разновидност на характера. Беше висока, чернокоса, с бяла кожа, подвижна, странно замечтана, с неуловим мигновен блясък в кафявите, почти черни очи. Имаше месести и чувствени като на купидон устни, унесен, дори сънен израз, тънка шия, едро мургаво лице с все пак приятни черти. От баща си и майка си беше наследила склонността към изкуството, литературата, философията и музиката. Осемнадесетгодишна, вече мечтаеше да рисува, да пее, да пише стихове и книги, да играе в театъра — мечтаеше за всичко. Умееше да оценява правилно всичко, което притежава ценност, но и се поддаваше на всяко глупаво настроение или прищявка, като ги приемаше за изискани, за „последна дума“. Най-после беше отявлено похотлива, мечтаеше за страстна любов ту с един, ту с друг артист, поет, музикант — с цял куп представители на артистичния и темпераментен свят.

Каупъруд я видя за първи път една юнска утрин на борда на „Сентюриън“, спрял в пристанището на Ню Йорк. Двамата с Ейлийн заминаваха за Норвегия, а Стефани, баща й и майка й — за Дания и Швейцария. Стефани стоеше, облегната на перилата, и наблюдаваше ято чайки с широко разперени крила, които обсаждаха вратата на корабната кухня. Беше потънала в сантиментални размишления и съзнаваше (напълно), че е потънала в сантиментални размишления. Той почти не й обърна внимание, само забеляза, че е висока и добре сложена и че тъмносивата плисирана рокля и огромният сив копринен шал, обвит около раменете, кръста и едната ръка, така както ги носят индуските, й отиват много. Лицето й изглеждаше бледо, а около очите имаше кръгове, сякаш тя страдаше от лошо храносмилане. Черната й коса под елегантната шапка не убягна на критичния му поглед. По-късно тя и баща й се появиха на капитанската маса, на която бе поканено и семейство Каупъруд.

Каупъруд и Ейлийн не знаеха как да се отнасят с това момиче, макар тя да бе заинтересувала и двамата. Те не подозираха, че по душа е променлива като хамелеон. Стефани беше артистка, безформена и непостоянна като водата. Понякога я обземаше тъга, която след миг изчезваше. Каупъруд хареса полуеврейския израз на лицето й, леката заобленост на врата, тъмните замечтани очи. Стори му се прекалено млада и неуравновесена и той не й обърна особено внимание. По време на пътуването, което продължи десет дни, я виждаше често обзета от различни настроения, тя се разхождаше с млад евреин, по когото изглеждаше много увлечена, играеше разни игри на палубата, четеше задълбочено в някое ъгълче. закътано от вятъра и морските пръски — наивна, необикновено искрена, затворена, замечтани. Друг път изглеждаше обзета от безумно оживление, очите й блестяха, ти излъчваше сила, душата й пламтеше. Веднъж и види надвесена над малък къс дърво, върху което с тънко стоманено длето гравираше екслибрис.

Тъй като Стефани бе млада и, изглежда, не притежаваше онова, което можем да наречем непреодолим женски чар, Ейлийн се сприятели малко с нея. А Стефани, много по-проницателна за възрастта си от Ейлийн, прецени много точно интелектуалните й възможности и разбра как може да я спечели. Сприятели се с Ейлийн, направи й екслибрис, нарисува й портрет. Довери й, че се смята предопределена за сцената, стига родителите й да и разрешат, а Ейлийн я покани да разгледа картините на мъжа й, след като се върнат в Чикаго. Тя още не допускаше каква голяма роля ще играе Стефани а живота на Каупъруд.