Титан

— Предполагам — каза една вечер той на уважаемия Уолтър Малвил Хисъп, редактор и собственик на „Транскрипт“ и „Ивнинг мейл“, когото срещна в „Юниън лийг“, — че този приятел Каупъруд ще се опита да нанесе решителен удар в трамвайния транспорт. От него може да се очаква, няма да е лошо журналистите да поразучат политическите му връзки.

Вече бяха плъзнали слухове, че Маккенти има нещо общо с новата компания.

Хисъп, елегантен, среден на ръст, с умерени възгледи, не беше толкова сигурен.

— Без съмнение скоро ще узнаем какви са предложенията на мистър Каупъруд — отбеляза той. — Доколкото разбирам, Каупъруд е много деен и способен.

Шрайхарт беше приятел от години с Хисъп, както и с Мерил.

След посещението му при мистър Хейгънин вроденото чувство на Каупъруд за хората и за самозащита го отведе в редакцията на „Инкуайърър“, вестника на стария генерал Макдоналд, където той научи, че заради ревматизма си и студеното, влажно време в Чикаго старият генерал е отплавал преди няколко дни за Италия. Заместваха го неговият син, деен тридесет и две годишен младеж със склонност към търгашество, и отговорният секретар Дю Боа. В лицето на генералския син Труман Леели Макдоналд — спокоен и далновиден младеж, Каупъруд се сблъска с човек, който като него гледаше на живота като на нещо, от което може да извлече големи облаги за себе си. Какво щеше той, Труман Лесли Макдоналд, да спечели от така създалото се положение и как да направи така, че „Инкуайърър“ да носи повече доходи, отколкото при баща му? Нямаше намерение да се осланя на известността на баща си, която му се струваше донейде раздута. В същото време искаше да стане много богат. Деен представител на младата аристокрация, която се разрастваше в Северната страна, той яздеше и пътуваше с карети, прояви голяма активност в организирането на един извънградски клуб за богаташи и се отнасяше с презрение към Обикновените хора, които според него бяха непригодни за изискания живот, към който се стремеше. Отговорният секретар Клифърд Дю Боа, хладнокръвен четиридесетгодишен негодник, прикриващ се зад маската на светски човек, използваше много ловко „Инкуайърър“, за да постигне целите си и то под носа на стария генерал. Беше кокалест, със сламеноруса коса, сини очи, дълъг тънък нос и масивна долна челюст. Внимаваше лявата му ръка никога да не узнае какво върши дясната.

Именно тази велемьдра двойка прие Каупъруд в отсъствието на стария генерал първо в стаята на мистър Дю Боа, а после в кабинета на мистър Макдоналд. Той вече беше слушал доста за начинанията на Каупъруд. Някои хора, свързани с войната за старите газови компании — Джордан Джулс например, председател на Северночикагската газова компания, и Хъдсън Бейкър, председател на Западночикагската компания, — отдавна го бяха изобличили като пират, лишил ги от толкова удобните синекурни длъжности. Ето че сега Каупъруд бе нахлул в сферата на трамвайния транспорт в северната част на Чикаго и предлагаше със сензационни планове реконструкция на деловия център. Защо градът да не получи нещо в замяна или още по-добре, защо не го получат онези, които влияят върху формирането на общественото мнение, толкова важно за успеха на плановете на Каупъруд? Труман Лесли Макдоналд, както вече бе изтъкнато, не гледаше на живота с очите на своя баща. Смяташе да сключи изгодна сделка с Каупъруд, докато го няма стария господин. Генералът никога нямаше да го разбере.

— Разбирам вашето становище, мистър Каупъруд — отбеляза надменно той, — но къде е мястото на града? Виждам много ясно колко важно е всичко за хората от Северната страна, дори за търговците и собствениците на недвижимо имущество в центъра, но това чисто и просто означава, че за вас то е десеторно по-важно. Без съмнение то е от полза за града, но градът и бездруго расте, което е от ваша полза. Отдавна твърдя, че концесиите, които дава съветът, сега струват много повече, отколкото преди. Засега като че никой не го осъзнава много ясно, но такава е истината. Сега тунелът струва повече, отколкото навремето, когато беше построен. Дори градският съвет да не го използва, може да го използва някой друг.

Той намекваше за конкурентна трамвайна линия.

Каупъруд настръхна вътрешно.

— Всичко това е така — каза той, като запази външно спокойствие, — но защо градският съвет за едни да е майка, а за други мащеха? Южната компания притежава колело, за което не е платила и долар. Същото важи и за Градската пътническа компания. Северната компания предвижда подобрения, много по-големи от всички подобрения досега. Мисля, че не е справедливо да бъде повдиган въпросът за компенсации и такса за концесиите точно сега и единствено по отношение на тази компания.

— Хм… може би е вярно за другите компании, но тези улици са предоставени отдавна на Южната компания. Сега тя просто ги свързва. Но тунелът… е друго нещо, нали? Градът го е купил и го е платил.