Титан

Каупъруд обаче не се стъписа от всичко това. Не вярваше мито в силата на масите, нито в основните им права, макар и да се отнасяше със съчувствие към положението на отделния човек и да бе убеден, че хора като него са изпратени на света, за да усъвършенстват механизмите и начина на живот. Сега, през тези дни на подготовка, той се вглеждаше в големите тълпи мъже с коне, събрани във и край многобройните конюшни на компанията, и си мислеше за тяхното положение. Много от тях изглеждаха съсипани. Приличаха по-скоро на животни — търпеливи, лишени от усет към красивото, отчаяни. Мислеше си за бедняшките им домове, за безкрайните работни часове, за мизерните им заплати, след което стигаше до заключението, че единственото, което можеше да направи за тях, бе да им дава сносни заплати, та да преживяват, което и смяташе да направи — и толкоз. Не можеше да очаква да разберат неговите мечти и планове или пък да споделят разкоша и общественото влияние, за които копнееше. Накрая реши, че за него ще е най-добре да посети собствениците на вестници и да обсъди всичко с тях. Когато сподели това си намерение с Адисън, той изрази известно съмнение. Нямаше голяма вяра на вестниците. Беше ги виждал да си играят на дребна политика, да се поддават на вражди и лични караници, а понякога дори да се продават за смехотворни суми.

— Ще ви обясня, Франк — отбеляза веднъж Адисън. — В действителност ще трябва да вършите тайно цялата тази работа. Знаете, че онази шайка от старите газови компании още ви има зъб, въпреки че сте един от най-големите им акционери. Шрайхарт изобщо не е настроен приятелски, а всъщност той е собственикът на „Кроникъл“. Рикетс ще каже онова, което пожелае Шрайхарт. Хисъп от „Мейл“ „Транскрипт“ е независим, той обаче е презвитерианец и е студен, убеден в правотата си моралист. „Глоуб“, вестникът на Бракстън, фактически принадлежи на Мерил, но Бракстъи все пак е добър човек. Старият генерал Макдоналд от „Инкуайърър“ си е старият генерал Макдоналд. Всичко зависи от това, с кой крак е станал. Ако случайно му харесате, може да ви поддържа до края на света, стига да не нарушите с нещо някой негов принцип. Чудесен стар морж. Много ми харесва. Нито Шрайхарт, нито Мерил, нито който и да е друг може да получи нещо от него, ако той не поиска да му го даде. Но едва ли му остава да живее дълго, а нямам никаква вяра на сина му. Хейгънин от „Прес“ е свестен човек и доколкото разбирам, е приятелски настроен към вас. Сигурно ще ви подкрепи във всичко, което смята за честно и разумно. Е, това са всичките. Спечелете ги, ако можете. Недейте да настоявате още сега за тунела на Ла Сал стрийт. Това хрумване трябва да ви дойде по-късно, уж породено от острите нужди на населението. Главното е да избегнете другите компании да започнат против вас истинска битка. Бъдете сигурен, че отсега нататък Шрайхарт ще има да си блъска главата над всичко това. А що се отнася до Мерил — стига да успеете да му докажете, че ще извлече някаква полза за универсалния си магазин, ще застане, вярвам, зад вас.

Един от прекрасните, макар и зловещи чарове на живота е в това, че е невъзможно да проследим докрай онези ветрове, които влияят върху нашите платноходки — полъха на съдбата, който издува платната или ги оставя да висят. Непрекъснато правим планове, но кой само с мислене е добавил и сантиметър към своя ръст? Кой е успял да победи или да помогне на провидението, което кове съдбите ни, колкото и грубо да се мъчим да го променим. Сега Каупъруд започваше голяма обществена кариера и издателите и видните личности го наблюдаваха с интерес. Най-голям интерес проявяваше Огъстъс М. Хейгънин, който беше независим със своя орган „Прес“, но все пак и не толкова свободен, тъй като и над него тегнеше необходимостта да продаде своя вестник. Макар и да му липсваше властната привлекателност на човек като Макдоналд, той беше честен, добронамерен, разумен и внимателен. Още след сделката на Каупъруд с газовите компании Хейгънин проявяваше изключителен интерес към кариерата на финансиста. Струваше му се, че Каупъруд вероятно е предопределен да стане забележителна личност. Грубата, бляскава сила, макар и съчетана с вроден жесток макиавелизъм — ако беше само макиавелизъм, — изглежда, привлича силно. Предпазливият гражданин със средни възможности, който гледа на всичко през призмата на свои скучен свят от привидни факти, често прощава пръв или приема отблъскващата жестокост, с която се издига силният. Докато наблюдаваше Каупъруд, Хейгънин го възприемаше като несправедливо обвиняван в какви ли не грехове човек, който е верен на приятелите си, като човек, на когото можеш да разчиташ в тежки минути. Стана така, че семейства Хейгънин и Каупъруд бяха съседи и след времето, когато Каупъруд безуспешно се бе опитал да влезе в чикагското висше общество, Хейгънииови продължаваха да ги приемат като онези, конто продължиха да се отнасят приятелски с тях.

И така, когато Каупъруд се появи в един бурен зимен ден — точно преди коледните празници, в редакцията на „Прес“, Хейгънин се зарадва от срещата.