Титан

Междувременно по съвета на Кафрат Каупъруд се обърна към Айзък Уайт, Арнолд С. Бенджамин и Ото Матджес така, сякаш искаше да преговаря единствено с тях тримата. Малко по-късно Торсън и Кемпфърт бяха посетени със същата цел и изпълнени с таен страх, се съгласиха да продадат или да отстъпят акциите си при предложените от Каупъруд крайно изгодни условия, стига той да убеди и останалите да направят същото. Така той си осигури силната подкрепа на управителния съвет. Накрая Айзък Уайт заяви на едно от заседанията, че са му направили интересно предложение, което веднага изложи. Заяви, че още се колебае, но че съветът може би ще го обсъди. Торсън и Кемпфърт начаса се убедиха, че всичко, казано от Джонсън, отговаря на истината. Съветът реши да покани Каупъруд, който да обясни своя план, и той го направи с много усмивки в дълъг, приятен разговор. Стана ясно, че всички трамвайни линии трябва да бъдат модернизирани в близко бъдеще и че предложеният план ще им спести много работа, грижи и тревоги. Нещо повече, Каупъруд им осигуряваше веднага по-високи печалби, отколкото те очакваха да получат през следващите двадесет-тридесет години. Ето защо те се съгласиха, че трябва да опитат. Казаха си, че ако Каупъруд не успее да им изплати навреме предложената печалба, собствеността отново ще стане тяхна, че той се нагърбва с всички задължения — данъци, такси за вода, стари искания, няколко пенсии, тъй че си представиха цялата сделка в доста идилична светлина.

— Е, момчета, струва ми се, че днес свършихме много добра работа — отбеляза Антъни Юър и сложи приятелски ръка върху рамото на мистър Албърт Торени. — Убеден съм, че всички единодушно ще пожелаем успех на мистър Каупъруд в неговото трудно начинание.

Напълно обяснима бе радостта на мистър Юър — стойността на неговите седемстотин и петдесет акции, възлизаща на седемдесет и една хиляди и петстотин долара, се бе покачила на четиристотин двадесет и девет хиляди долара.

— Прав сте — отвърна Торсън, който се разделяше с четиристотин и осемдесет акции от общо седемстотин и деветдесет и виждаше как стойността им отскача от двеста на шестстотин долара. — Интересен човек. Дано успее.

Когато се събуди следващата сутрин в стаята на жена си — предната нощ бе закъснял с Маккенти, Адисън, Видера и други, — Каупъруд се обърна, погали по врата още сънената Ейлийн и й каза:

— Е, скъпа, вчера следобед сключих сделката със Северночикагската трамвайна компания. Щом учредя директорския съвет, веднага поемам задълженията си на председател на новата Северна компания. В крайна сметка след година-две наистина ще станем хора с положение в това село.

Надяваше се, че този факт заедно с някои други неща ще смекчи отношението на Ейлийн към него. От дълго време, след ужасния побой, който бе нанесла на Рита, тя се държеше мрачно, отчуждено и отегчено.

— Така ли? — попита Ейлийн с тъжна усмивка, като разтърка още сънените си очи. Беше с пухкава бяло-розова нощница. — Добре е, нали?

Каупъруд се приповдигна на лакът, погледна я и започна да гали закръглените й голи ръце, от които винаги се бе възхищавал. Лъскавата й гъста коса и досега го очароваше.

— Това означава, че след година-две ще мога да направя същото и със Западночикагската трамвайна компания — продължи той, — но се страхувам, че ще се вдигне голям шум, точно сега той е нежелателен. Всичко ще свърши добре. Зная, че Шрайхарт, Мерил и някои от техните хора ще се усетят много скоро. Изплъзнаха им се две от най-големите възможности, които някога е предлагал Чикаго: светилният газ и трамваите.

— О, да, Франк, радвам се за теб — каза доста мрачно Ейлийн, която въпреки огорчението от неговата изневяра все още се радваше на неизменните му успехи. — Ти винаги се оправяш.

— Искам и ти, Ейлийн, да не се чувстваш толкова зле — каза той с обич и укор. — Няма ли да се опиташ да бъдеш щастлива с мен? Всичко това е колкото за мен, толкова и за теб. Ще можеш да си разчистиш някои стари сметки дори по-добре от мен. — Той се усмихна очарователно.

— Да — отвърна Ейлийн укорително, но и нежно и малко тъжно, — притрябвали са ми пари! Исках да имам твоята любов.

— Но ти я имаш — настоя Каупъруд. — Непрекъснато ти го повтарям. Всъщност никога не съм преставал да те обичам. Знаеш, че е така.

— Да, зная — отговори тя, когато той я привлече в обятията си. — Зная как обичаш ти.

Но това не й попречи да му отвърне с топлота, защото зад бурните й упреци се криеха мъка, желанието да притежава цялата му любов, да възвърне онази изначална обич, която някога мислеше, че ще продължава вечно.

Глава XXIII МОГЪЩЕСТВОТО НА ПЕЧАТА