Титан

Постепенно „Трупа Гарик“23, както решиха да се наричат любителите артисти, прояви доста умение и майсторство при представянето на класически или полукласически пиеси, почти без реквизит те показваха „Ромео и Жулиета“, „Училище за жени“ от Молиер, „Скъперници“ на Шеридан и „Електра“ от Софокъл. Трупата прояви някои качества, две от актрисите й по-късно се прославиха на американската сцена и една от тях беше Стефани Плейтоу. Сред дейните членове на трупата имаше десетина девойки и жени и почти толкова мъже — твърде различни като характери, за да ги описваме надълго и нашироко тук. Имаше един театрален критик на име Гарднър Ноулс, млад, самодоволен и красив, който сътрудничеше на „Чикаго прес“. Сякаш изваден от кутийка, с малък лъскав бастун, той идваше всеки вторник, четвъртък и събота на чайовете на трупата и обсъждаше достойнствата на начинанието. Така „Трупа Гарик“ постепенно се появи върху страниците на вестниците. Лейн Крос, лукавият художник начело на трупата, бе дълбоко в себе си дребна душица и ловък донжуан, но успяваше да се прикрива зад любезното си благоприлично поведение. Харесваха му момичета като Джорджия Тимбърлейк, Ирма Отли — румена наперена девойка, която си опитваше силите в комични роли, и Стефани Плейтоу. Те заедно с още едно момиче, твърде емоционалната и романтично настроена Етел Тъкърман, която пееше и танцуваше прекрасно, се сприятелиха и се привързаха много една към друга. Не след дълго между тях и мъжете възникнаха интимни отношения, които вместо да се увенчаят с женитби, завършваха със сексуална слободия. Така Етел Тъкърман стана любовница на Лейн Крос, между Ирма Отли и младия светски безделник Блис Бридж се появи незаконна връзка, а Гарднър Ноулс, който се прехласваше по Стефани Плейтоу, просто я нападна един следобед в собствения й дом, където бе отишъл уж да вземе интервю, и успя да я склони. Стефани само го харесваше, без да е влюбена в него, но понеже беше щедра, непостоянна, страстна, нежна, неопитна, безмълвно суетна и любопитна, без всякакво чувство за отговорност, каквото хората проявяват в такива случаи, тя не отклони тази доста груба връзка. Не беше страхлива, бе твърде неуравновесена и самоуверена, за да се страхува. Родителите й не узнаха нищо. Направила първата стъпка, тя откри един друг свят, светът на плътските удоволствия.

Покварени ли бяха тези млади хора? Нека отговори социологът. Едно е сигурно: те не създадоха семейства и не отгледаха деца. Напротив, жив яха почти две години весело и безгрижно, после почна раздорът. Караха се за роли, за това, кой колко е кадърен и кой трябва да е лидер. Етел Тъкърман скъса с Лейн Крос, защото откри, че той прави любов с Ирма Отли. Ирма и Блис Бридж се разделиха доброволно и Блис прехвърли обичта си върху Джорджия Тимбърлейк. Стефани Плейтоу, най-самостоятелната от всички, кой знае защо, стана странно непоследователна. Щеше да навърши двадесет години, когато започна връзката й с Гарднър Ноулс. Не след дълго Лейн Крос, който доста упорито се бе отдал на творческото превъплъщение и имаше превъзходство във възрастта — беше на четиридесет години, докато младият Ноулс — едва на двадесет и четири, — се видя по-интересен на Стефани и не закъсня да отвърне на вниманието й. Последва кратка страстна връзка, която изглеждаше важна, без всъщност да е такава. Тогава Стефани започна да долавя смътно, че блаженството тепърва й предстои, че някъде сигурно съществува мъж, много по-чудесен от тях двамата, но това беше само блян. От време на време тя си мислеше за Каупъруд, но той изглеждаше твърде погълнат от неясните си дръзки начинания, толкова далечни от романтичния свят на любителите актьори, към който принадлежеше тя.

Глава XXV ПОЛЪХ ОТ ОРИЕНТА

Каупъруд получи първите си истински впечатления от Стефани в театъра на „Трупата Гарик“, когато веднъж отиде с Ейлийн на представлението на „Електра“. Стефани му хареса истински особено много в тази роли, и му се стори и красива. Малко след това той я вили едни вечер в къщата си да разглежда неговите нефрити, по-точно една колекция от гривни и обици. Допадна му ритмичното очертание на тялото й, напомнящо буквата „S“ в движение. Съвсем неочаквано му мина през ума, че тя е удивително — много удивително — момиче, предопределено може би за необикновено бъдеще. В същото време и Стефани мислеше за него.

— Харесват ли ви? — попита той и застана до нея.

— Прекрасни са! Тези, тъмнозелените, и онези, бледите, почти белите! Представям си колко са красиви с китайски костюми. Винаги съм искала да намерим някоя китайски или японски пиеса, която да поставим.

Никога дотогава не беше благоволявал да коментира външността й. Тя извърна тъмните си, кафеникавочерни очи към него — кадифени, с някакъв черен блясък в тях — и сега той забеляза колко прекрасни са те и колко красиви са ръцете й — мургави като на малайка.