Тотален контрол

— Трудно мога да повярвам, че Сидни би се забъркала в такова нещо. — В гласа му се долавяше убеденост.

Сойър го изгледа внимателно.

— Куентин, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Може би за Сидни Арчър?

Роу въздъхна и вдигна очи към него.

— Убеден съм, че Сидни е влизала в кабинета на Джейсън след самолетната катастрофа.

Сойър присви очи.

— Какви доказателства имаш?

— Нощта, преди Джейсън да замине, с него работихме до късно по един проект в кабинета му. Тръгнахме си заедно. Той заключи вратата и никой не би могъл да влезе там, докато не дойдоха да деактивират алармената система.

— Е, и?

— Когато влязох, веднага забелязах, че микрофонът на компютъра му е превит почти на две. Сякаш някой го е ударил, а после се е опитал да го изправи.

— А защо смяташ, че е била Сидни Арчър? Може би самият Арчър се е върнал по-късно през нощта.

— Ако беше, влизането му щеше да е регистрирано. От електронната система и от нощния пазач. — Роу замълча, за да си припомни срещата със Сидни онази вечер. Най-накрая вдигна ръце. — Не знам как иначе да го кажа… Тя търсеше нещо. Увери ме, че не е влизала в зоната с ограничен достъп, но аз не й вярвам. Струва ми се, че пазачът я прикри. Самата Сидни ми разказа някаква измислица, че искала да вземе някакви неща на Джейсън от секретарката му.

— Това не е ли правдоподобно?

— Щеше да е, ако наскоро не бях попитал, ей така, между другото, секретарката на Джейсън дали не е разговаряла със Сидни. Оказа се, че е, при това същата вечер, когато сварих Сидни тук. Знаела е, че Кей я няма.

Сойър се отпусна на облегалката на стола. Роу продължи:

— За да деактивираш алармата на вратата, трябва да имаш специална карта. В добавка, трябва да знаеш кода, който е от четири цифри. Иначе алармата започва да пищи. Точно това стана, когато открихме, че Джейсън е сменил кода. Когато заварих Сидни тук, ми се искаше да опитам пак, но знаех, че е безполезно. Имам универсална карта, която ми осигурява достъп навсякъде, но без кода тя не върши работа. — Пое си дъх и продължи: — Сидни би могла да вземе картата на Джейсън и да научи кода от него. Струва ми се странно, че го казвам, но тя също е забъркана в нещо. Просто не знам в какво.

— Преди малко разгледах кабинета на Джейсън, но не видях никакъв микрофон. Как изглежда?

— Дълъг е около петнайсет сантиметра, дебел колкото молив, самото микрофонче е в края. Монтира се в долния край на кутията на компютъра и служи за гласови команди. Един ден те ще заменят клавиатурата изцяло, за щастие на тези, които имат проблеми с писането.

— Не видях нищо такова.

— Предполагам. Сигурен съм, че са го махнали, защото беше смачкан.

Сойър си записа тези неща в бележника и зададе още няколко въпроса, след което Роу го изпрати до изхода.

— Куентин, ако ти дойде наум още нещо, обади ми се — каза Сойър и му подаде картичката си.

— Ще ми се да знаех какво става тук, агент Сойър. Имам толкова много работа по сделката, а сега и това…

— Правя каквото мога, Куентин. Ослушвай се какво става тук.

Роу се върна бавно в сградата, стиснал визитката на Сойър в ръка. Сойър отиде до колата си и чу телефона да звъни.

Гласът на помощника му Рей звучеше възбудено.

— Беше прав.

— За какво?

— Сидни Арчър се раздвижи.

34.

Двете коли на ФБР се движеха на половин пресечка след таксито. Още две коли ги следваха по успоредни преки, за да поемат следенето на подходящо място, така че да не събудят подозрения. Тази, която следяха, махна кичур коса от очите си, въздъхна и се загледа през прозореца. Припомни си подробностите около предстоящото пътуване още веднъж и се зачуди дали на мястото на единия кошмар не бе започнал друг.

— След възпоменателната служба се върна в къщата, после дойде такси и я взе. Ако съдя по посоката, насочва се към летище Дълес — каза Рей Джаксън по телефона в колата. — Спря само веднъж, пред една банка. Вероятно, за да изтегли пари.

Лий Сойър притисна слушалката към ухото си, за да чува по-добре сред рева на следобедния трафик.

Джаксън му каза къде се намират и добави:

— Не би трябвало да имаш проблем, Лий. Пълзим като мравки.

Сойър започна да търси подходяща пряка.

— Ще мога да ви настигна след около десет минути. Какъв багаж носи?

— Средно голям куфар.

— Значи заминава за кратко.

— Вероятно… — Джаксън вдигна очи към таксито. — По дяволите!

— Какво става? — изрева Сойър по телефона.

Джаксън видя как таксито се насочва към спирка „Виена“ на метрото.

— Изглежда, дамата промени намеренията си. Качва се на метрото.

Сидни Арчър слезе от колата.

— Рей, пусни двама души след нея.

— Ясно, изпращам двама веднага.

Сойър запали фаровете и се понесе по пряката, за да изпревари задръстването. Телефонът иззвъня отново и той грабна слушалката.

— Слушам, Рей. Не ми съобщавай гадости.

Джаксън дишаше по-спокойно.

— Изпратихме двама души с нея.

— Намирам се на минута от спирката. Накъде тръгва? Чакай малко, „Виена“ е в края на оранжевата линия, значи се връща към центъра.