Тримата мускетари

— Гледай ти, крайно време беше да хрумне тази мисъл на Портос. Стигнахме лагера. И така, господа, нито дума вече по този въпрос. Наблюдават ни, идат да ни посрещнат. Ще ни дигнат на ръце.

Наистина, както казахме, целият лагер беше развълнуван; повече от две хиляди души бяха присъствували, като на представление, на благополучно завършилото самохвалство на четиримата приятели, без и през ум да им мине истинската подбуда. Чуваха се само викове: „Да живеят гвардейците!“ „Да живеят мускетарите!“ Господин дьо Бюзиньи пръв стисна ръката на Атос и призна, че е загубил облога. Драгунът и швейцарецът го последваха, всички другари последваха драгуна и швейцареца. Поздравления, ръкувания, прегръдки безкрай и непрекъснати насмешки над ларошелците! Накрая се дигна такъв шум, че господин кардиналът помисли, че има бунт и изпрати своя гвардейски капитан Ла Удиниер да разбере какво става.

Разказаха на пратеника всичко с най-възторжен и изрази.

— Е? — запита кардиналът, когато Ла Удиниер се върна.

— Монсеньор — заразказва Ла Удиниер. — трима мускетари и един гвардеец се обзаложили с господин льо Бюзиньи, че ще закусят в укреплението Сен Жерве и както закусвали, стояли там два часа срещу врага и убили не зная колко си ла рошелци.

— Питахте ли за имената на тези трима мускетари?

— Да, монсеньор.

— Как се казват?

— Те са господата Атос, Портос и Арамис.

— Все моите трима храбреци! — прошепна кардиналът. — А гвардеецът?

— Господин д’Артанян.

— Все моят своенравен младеж! Тези четирима души трябва на всяка цена да станат мои.

Същата вечер кардиналът разговаря с господин дьо Тревил за подвига, за който говореше целият лагер. Господин дьо Тревил, който беше чул за това приключение от устата на самите герои, участвували в него, го предаде на негово високопреосвещенство с всички подробности, без да пропусне случая със салфетката.

— Добре, господин дьо Тревил — рече кардиналът, — изпратете ми, моля ви, тая салфетка. Ще поръчам да бъдат извезани върху нея три златни лилии и ще я дам за знаме на вашата рота.

— Монсеньор — отвърна господин дьо Тревил, — ще бъде несправедливо за гвардейците: господин д’Артанян не е от моята рота, а от ротата на господин Де-з-Есар.

— Добре, вземете го тогава — отговори кардиналът. — Не е справедливо, щом тия четирима храбреци се обичат толкова много, да не служат в една и съща рота.

Същата вечер господин дьо Тревил съобщи приятната вест на тримата мускетари и на д’Артанян и ги покани на другия ден на закуска.

Д’Артанян не беше на себе си от радост. Както знаем, той цял живот мечтаеше да стане мускетар.

Тримата приятели бяха също много радостни.

— Чудно — каза д’Артанян на Атос, — на тебе ти хрумна блестяща мисъл и както сам каза, ние се покрихме със слава в същото време водихме толкова важен разговор.

— И който можем да продължим сега, без никой да се усъмни в нас, защото, с божия помощ, вече ще минаваме за кардиналисти.

Същата вечер д’Артанян поднесе почитанията си на господин Де-з-Есар и му съобщи за повишението, което е получил.

Господин Де-з-Есар, който обичаше много д’Артанян, предложи тогава услугите си: тази промяна на полка бе свързана с много разходи по екипировката.

Д’Артанян отказа, но намери, че случаят е удобен и го помоли да оцени пръстена, като му го даде с молба да бъде превърнат в пари.

На следния ден в осем часа сутринта слугата на господин Де-з-Есар се яви при д’Артанян и му предаде кесия със злато, която съдържаше седем хиляди ливри.

Това беше цената на диаманта на кралицата.

XVIII СЕМЕЙНИ РАБОТИ

Атос беше намерил подходяща дума. Семейни работи. Семейните работи не подлежат на издирванията на кардинала. Семейните работи не засягат никого. Човек може да се занимава със семейните си работи пред всички.

И така Атос беше намерил думата: семейни работи.

Арамис беше намерил начина: слугите.

Портос беше намерил средството: диаманта.

Само д’Артанян, който обикновено биваше най-изобретателен от четиримата, не беше измислил нищо, но трябва да кажем и това, че самото име на милейди го сковаваше напълно.

Ах, не, грешим, той беше намерил купувач за диаманта.

Закуската у господин дьо Тревил беше весела и приятна. Д’Артанян имаше вече униформа. Понеже на ръст той беше приблизително колкото Арамис, а Арамис, както си спомняме, бе получил щедро възнаграждение от издателя, който му откупи поемата, и си бе направил всичко двойно. Той отстъпи на приятеля си една пълна екипировка.

Д’Артанян щеше да бъде на върха на своето щастие, ако пред погледа му не изникваше милейди като мрачен облак на хоризонта.

След закуската се условиха да се съберат вечерта у Атос и там да довършат започнатата работа.

Д’Артанян се разхождаше цял ден по всички улици на лагера, за да показва мускетарската си униформа.

Вечерта в уречения час четиримата приятели се събраха. Оставаше само да решат още три неща:

Какво ще пишат на девера на милейди.

Какво ще пишат на опитното лице в Тур.

И кои слуги ще занесат писмата.