Тримата мускетари

Арамис взе отново перото, позамисли се пак и написа следните редове, които веднага предложи на другарите си за одобрение.

— „Драга ми братовчедке…“

— А! — пресече го Атос. — Значи това опитно лице е ваша роднина!

— Първа братовчедка — поясни Арамис.

— Е, нека е братовчедка! — Арамис продължи:

„Драга ми братовчедке, негово високопреосвещенство кардиналът, нека бог да го запази за благото на Франция и за гибел на враговете на кралството, е на път да се справи с разбунтуваните еретици в Ла Рошел: вероятно английската флота, която ще им дойде на помощ, няма да може дори да се приближи до крепостта. Смея дори да твърдя и съм уверен, че някакво важно събитие ще попречи на господин Бъкингам да отплава. Негово високопреосвещенство е най-именитият държавник на миналото, на настоящето, а вероятно и на бъдещето. Той би угасил слънцето, ако слънцето му пречеше. Предайте тези радостни вести на вашата сестра, моята скъпа братовчедка. Сънувах, че този проклет англичанин е мъртъв. Не мога да си спомня дали от нож, или от отрова. Уверен съм само в едно — сънувах, че е мъртъв, а вие знаете, че сънищата ми никога не ме лъжат. Бъдете уверена, че скоро ще ме видите.“

— Чудесно — извика Атос. — Вие сте крал на поетите. Драги Арамис, вие говорите като апокалипсиса и сте правдив като евангелието. Сега ви остава само да адресирате писмото.

— Това е много лесно — отвърна Арамис. Той сгъна писмото и написа:

„За госпожица Мишон, шивачка на бельо в Тур“. Тримата приятели се спогледаха, като се подсмиваха: че са надхитрени.

— Сега — рече Арамис — вие разбирате, че само Базен може да занесе това писмо в Тур. Моята братовчедка познава само Базен и има доверие само в него. Всеки друг ще провали работата. Освен това Базен е амбициозен и учен. Базен е чел историята, господа, той знае, че Сикст Пети, преди да стане папа, е пасъл свине. Добре! Понеже той смята да влезе в лоното на църквата едновременно с мене, и той се надява да стане папа или поне кардинал: разбирате, че един човек, който има такива стремежи, няма да остави да го уловят или ако го уловят, ще понесе мъченията, но няма да проговори.

— Добре, добре — каза д’Артанян, — съгласен съм на драго сърце за Базен, но съгласете се и вие за Планше: милейди заповядала един ден да го изгонят с тояги от къщата й, а Планше има добра памет и уверявам ви, ако той разбере, че има някаква възможност да си отмъсти, ще се остави по-скоро да го пребият, но няма да се откаже. Ако работата в Тур си е ваша работа, Арамис, работата в Лондон е моя. И аз ви моля да се спрете на Планше, който всъщност е бил вече в Лондон с мене и знае да каже много правилно: London, sir, if you please20 и My master, lord D’Artagnan.21

Бъдете спокойни, той ще се справи и на отиване, и на връщане.

— В такъв случай — заяви Атос — трябва да дадем на Планше седемстотин ливри за отиване и седемстотин ливри за връщане, а на Базен триста ливри за отиване и триста за връщане. Това ще намали сумата на пет хиляди ливри; всеки от нас ще вземе по хиляда ливри, за да ги употреби, както намери за добре, и ще ни останат хиляда ливри, които абатът ще пази за изключителни случаи или за общи нужди. Сигурни ли сте?

— Драги Атос — каза Арамис, — вие говорите като Нестор, който е бил, както всеки знае, най-мъдрият измежду древните гърци.

— Добре, решено! — продължи Атос. — Планше и Базен ще заминат. Всъщност аз съм доволен, че Гримо остава: той е свикнал с моите навици и аз държа на него; вчерашният ден навярно доста го е изтощил, а това пътешествие би го съсипало.

Повикаха Планше и му дадоха указания. Той беше предупреден вече от д’Артанян, който най-напред му каза за славата, после за парите и накрая за опасността.

— Ще нося писмото в маншета на дрехата си — рече Планше — и ще го глътна, ако ме заловят.

— Но тогава няма да можеш да изпълниш поръчката — забеляза д’Артанян.

— Ще ми дадете тая вечер един препис и аз ще го зная утре наизуст.

Д’Артанян погледна приятелите си, сякаш за да им каже: „Е! Нали ви казвах?“