— Сега — продължи той, като се обърна към Планше — ти имаш осем дни, за да отидеш при лорд Уинтър, и осем дни да се върнеш тук, всичко шестнайсет дни. Ако на шестнайсетия ден от заминаването си в осем часа вечерта не си се върнал, няма да получиш никакви пари, дори да дойдеш в осем и пет.
— Тогава, господине — отвърна Планше. — купете ми часовник.
— Вземи този — обади се Атос, като му даде часовника си със свойствената си безгрижна щедрост — и бъди храбър. Помни, ако говориш, ако бъбриш, ако се шляеш, ще станеш причина да отрежат главата на господаря ти, който има толкова голямо доверие в твоята преданост, че отговаря за теб пред нас. Но помни също така, че ако по твоя вина се случи нещастие на д’Артанян, ще те намеря, където и да си, и ще ти разпоря корема.
— О, господине! — извика Планше, обиден от подозрението и най-вече изплашен от спокойния вид на мускетаря.
— А аз — рече Портос, като въртеше страшно очи — знай, че ще те одера жив.
— Ах! Господине!
— А аз — добави Арамис с тихия си и приятен глас — знай, че ще те опека на слаб огън като дивак.
— Ах! Господине!
И Планше заплака. Не смеем да кажем дали беше от ужас пред заплахите, които му отправиха, или пък се трогна, като видя тясната дружба, която свързваше четиримата приятели.
Д’Артанян му хвана ръката и го прегърна.
— Видиш ли, Планше — каза му той, — тези господа ти казват това от обич към мене, но всъщност те те обичат.
— Ах, господине! — въздъхна Планше. — Или ще успея, или ще ме нарежат на парчета. Но ако ме разсекат на парчета, бъдете уверен, че нито едно парче няма да проговори.
Решиха Планше да замине на следния ден в осем часа сутринта, за да може, както той сам беше предложил, да научи през нощта писмото наизуст. Той спечели точно дванайсет часа от тази уговорка, трябваше да се върне на шестнадесетия ден в осем часа вечерта.
На сутринта, когато Планше щеше да се качи на коня, д’Артанян, който изпитваше в дъното на сърцето си някаква слабост към дука, дръпна слугата си настрани.
— Слушай — рече му той, — когато предадеш писмото на лорд Уинтър и когато той го прочете, ще му кажеш още: „Бдете над негова светлост лорд Бъкингам, защото искат да го убият“. Но знай, Планше, това е толкова важно и сериозно, та не исках да призная дори пред приятелите си, че ще ти поверя тая тайна, и не бих я написал в писмото, дори да ме произведат капитан.
— Бъдете спокоен, господине — отговори Планше, — ще видите дали може да се разчита на мене.
И като възседна един превъзходен кон, който трябваше да остави на двадесет левги от лагера, за да продължи с пощата, Планше препусна в галоп със сърце малко свито от тройното обещание, което му бяха дали мускетарите, но все пак в най-добро разположение на духа.
Базен замина на другия ден сутринта за Тур и имаше на разположение осем дни, за да изпълни поръчката си.
Докато те отсъствуваха, четиримата приятели, разбира се, дебнеха, душеха и се ослушваха повече от всеки друг път. По цял ден се мъчеха да чуят какво се говори, следяха кардинала и душеха куриерите, които пристигаха. Неведнъж ги обхващаше непреодолим трепет, когато ги викаха внезапно по служба. При това трябваше да се грижат и за собствената си безопасност. Милейди беше сянка, която, появеше ли се веднъж на някого, не го оставяше да спи спокойно.
На осмия ден сутринта Базен, бодър както винаги и с обичайната си усмивка, влезе в кръчмата на „Безбожника“, когато четиримата приятели закусваха, и им каза както беше уговорено:
— Господин Арамис, ето отговора на вашата братовчедка.
Четиримата приятели се спогледаха радостно. Половината работа беше свършена наистина, но тази половина беше по-лека.
Арамис се изчерви неволно и взе писмото, което беше написано с груб почерк и неграмотно.
— Боже мой! — възкликна той усмихнат. — Наистина съм отчаян. Бедната Мишон никога няма да се научи да пише като господин дьо Воатюр.
— Каква е тази бедна Мишон? — запита швейцарецът, кой то разговаряше с четиримата приятели, когато пристигна писмото.
— О, боже мой! Нищо особено — отговори скромно Арамис. — Една прелестна шивачка на бельо, която обичах много и я помолих да ми напише няколко реда за спомен.
— За бога! — подхвърли швейцарецът. — Ако тази дама е знатна колкото почерка си, вие сте щастливец, приятелю!
Арамис прочете писмото и го подаде на Атос.
— Вижте какво пише, Атос — каза той.
Атос хвърли поглед върху писмото и за да разсее всички подозрения, които можеха да се породят, прочете гласно:
— „Мили братовчеде, сестра ми и аз гадаем много добре сънищата и дори се страхуваме от тях. Но за вашия, надявам се, би могло да се каже, че всеки сън е лъжа. Сбогом! Бъдете здрав и се обаждайте от време навреме.
Аглае Мишон“
— А за какъв сън говори тя? — запита драгунът, който се беше приближил през време на четенето.
— Да, за какъв сън? — обади се швейцарецът.
— Е, по дяволите, много просто! — отвърна Арамис. — За един сън, който аз сънувах и й го разказах.
— О, да, за бога! — подзе швейцарецът. — Много е просто да разказваш сънища, но аз никога не сънувам!