Тримата мускетари

— О, милорд! — извика лордът. — Никога няма да се утеша!

— И ще сбъркаш, драги ми Уинтър — каза Бъкингам, като му подаде ръка, — не познавам човек, който заслужава да бъде оплакван цял живот от някой друг човек. Но остави ни, моля те.

Лордът излезе, като ридаеше.

В кабинета останаха само раненият дук, Ла Порт и Патрик.

Търсиха лекар и не можеха да намерят.

— Вие ще живеете, милорд, ще живеете — повтаряше на колене пред дивана на дука верният слуга на Ана Австрийска.

— Какво ми пише тя! — попита със слаб глас Бъкингам, цял облян в кръв, като превъзмогваше жестоките болки, за да говори за тая, която обичаше. — Какво ми пише тя? Прочети писмото й.

— О, милорд! — въздъхна Ла Порт.

— Слушай, Ла Порт. Не виждаш ли, че нямам време за губене?

Ла Порт счупи печата и постави пергамента пред очите на дука. Но Бъкингам напразно се мъчеше да различи написаното.

— Чети — рече той, — чети, не виждам вече, чети! Скоро може би няма да чувам вече и ще умра, без да узная какво ми е писала.

Ла Порт не възрази повече и прочете:

„Милорд,

Заклевам ви във всичко, което изстрадах чрез вас и от вас, откакто ви познавам, ако ви е скъпо спокойствието ми, да спрете големите въоръжения, които правите срещу Франция и да прекратите войната, за която говорят гласно, че религията е явната й причина, а тихо, че любовта ви към мене е скритата й причина. Тази война може да донесе не само на Франция и на Англия големи бедствия, но и на вас, милорд, нещастия, за които никога не бих се утешила.

Пазете живота си, който застрашават и който ще ми бъде скъп веднага щом престана да бъда принудена да виждам в лицето ви враг.

Ваша предана

Ана“

Бъкингам събра всичките си сили, за да изслуша писмото. После, когато то бе прочетено, запита, сякаш беше получил от това писмо горчиво разочарование:

— Нямате ли да ми предадете нещо друго устно, Ла Порт?

— Имам, ваша светлост. Кралицата ми поръча да ви кажа да се пазите, защото са я предупредили, че искат да ви убият.

— Това ли е всичко, това ли е всичко? — запита нетърпеливо Бъкингам.

— Тя ми поръча също да ви кажа, че продължава да ви обича.

— Ах! Слава богу! — извика Бъкингам. — Тогава смъртта ми няма да бъде за нея смърт на чужденец!…

Ла Порт се обля в сълзи.

— Патрик — каза дукът, — донеси ми ковчежето, в което беше диамантеният накит.

Патрик донесе поисканото ковчеже, което Ла Порт позна, че е принадлежало на кралицата.

— А сега кесийката от бял атлаз, на която е извезан с бисери вензелът й.

Патрик изпълни и това желание.

— Ето, Ла Порт — продължи Бъкингам, — това са единствените спомени, които имам от нея, това сребърно ковчеже и тия две писма. Ще ги върнете на нейно величество. А за последен спомен (той потърси наоколо си някаква скъпоценност)… ще прибавите…

Той продължи да търси. Но замъгленият му от смъртта поглед срещна само ножа, паднал от ръцете на Фелтън, който още димеше от алената кръв, разляна по острието.

— Ще прибавите този нож — додаде дукът, като стисна ръката на Ла Порт.

Той успя да сложи и кесийката на дъното на сребърното ковчеже, пусна там ножа, като направи знак на Ла Порт, че не може вече да говори. После с последен гърч, който този път нямаше вече сили да преодолее, той се свлече от дивана на пода.

Патрик нададе страшен вик.

Бъкингам поиска да се усмихне за последен път, но смъртта прекъсна мисълта му, която остана запечатана на челото му като последна любовна целувка.

В този миг пристигна съвсем изплашен лекарят на дука. Той бил вече на борда на адмиралския кораб и били принудени да го търсят там.

Той се приближи до дука, взе ръката му, подържа я малко в своята и я отпусна.

— Всичко е безполезно — заключи лекарят, — той е мъртъв.

— Мъртъв, мъртъв! — извика Патрик.

При този вик цялата тълпа влезе в стаята и навсякъде зацари отчаяние и смут.

Веднага щом видя, че Бъкингам е издъхнал, лорд Уинтър изтича при Фелтън, когото войниците продължаваха да пазят на терасата на двореца.

— Клетнико! — извика той на младежа, възвърнал си след смъртта на Бъкингам спокойствието и хладнокръвието, които никога вече нямаше да го напуснат. — Клетнико, какво направи!

— Отмъстих си — отговори той.

— Ти! — учуди се лордът. — Кажи, че послужи за оръдие на онази проклета жена. Но заклевам се, че това престъпление ще бъде последното й престъпление.