Тръпка

Отгоре забръмчава хеликоптер. Извъртаме глави, за да го видим. Той кръжи над една от кабинките под нас. От хеликоптера се спуска мъж. Духам върху пръстите си. Това ще продължи безкрайно.

— Да ти дам ли якето? — пита Къртис.

— Не, благодаря — казвам аз.

— Искаш ли моето? — пита Брент.

Улавям погледа, който Къртис хвърля към Брент. Стой назад.

— Не. Може би някой от вас иска моето яке? Добре, защото няма да ви го дам.

Разсмиваме се и напрежението спада. Флиртуването спира и започваме да си говорим за сноуборд. Местата, където сме били, добрите и лошите дни, рекордните 9.8 метра въздух8 на Тере Хаконсен по време на Арктическото предизвикателство. Небето се променя от розово към лилаво и тъмносиньо.

— Вие двамата откъде се познавате? — питам аз.

— Срещнахме се преди няколко години на Бъртън Оупън — казва Къртис, — а миналия сезон наехме заедно къща.

— Заедно със сестра му — добавя Брент.

Двамата отново се споглеждат. За какво става дума? Обаче точно сега не искам да мисля за нея. Просто се радвам, че заседнах в кабината именно с тези двамата, а не с нея.

Ново съобщение.

— Няма да е дълго — казва ни Къртис.

— Свободно ли говориш френски? — питам аз.

— Не бих казал.

— И немски говори — казва Брент. — Ако знаех, че ще се занимавам с това, щях да залягам повече върху езиците.

— И аз съм така — казвам аз, — миналата година изкарах сезона в Швейцария, в Лакс, и знаех само две изречения на немски.

— Кои точно? — пита Къртис.

Мобилизирам немския си акцент:

— Ich verstehe nicht.

Брент ме гледа с празен поглед.

— Не разбирам — превеждам аз.

— Кое беше другото изречение? — пита Къртис.

— Wo ist der Krankenhaus? Къде е болницата.

— Добър избор — смее се Къртис. — Всъщност е das Krankenhaus.

Правя се, че ще го фрасна в корема.

Отгоре се чува гневно бръмчене и в кабината прониква светлинен лъч.

— Това е хеликоптерът — казва Брент.

Тъмна фигура се спуска по въже. Отдръпваме се назад, докато мъжът насилва вратата и влиза вътре. Казва нещо на френски.

— Кой е пръв? — пита Къртис.

Вдигам ръка:

— Аз!

Имам този глупав навик вечно да се доказвам. Да покажа, че не ме е страх. Брат ми е виновен. Джейк и приятелите му правеха всякакви щуротии в гората, край която отраснахме, и единственият начин да ми разрешат да играя с тях, беше да се правя на по-щура от всички. Давай, Мила. Да видим, дали смееш. Чупила съм си кости, за да не изостана от компанията. Не пропуснах нито едно предизвикателство — и сега съм така. Вече ми е станало навик. Щурата Мила. Хората го очакват от мен.

Мъжът ме връзва през кръста.

— Няма нищо страшно, окей?

— Не ме е страх — казвам аз, — отдавна исках да го пробвам.

Мъжът ми хвърля особен поглед, а Къртис и Брент умират от смях.

— Давай, Мила — вика Брент, когато започват да ме спускат от кабината.

Честно казано, въобще не съм спокойна. Скалите отдолу изглеждат супер остри. Давай, стегни се. Стъпка по стъпка местя краката си по лицето на склона. Вятърът ме подхваща, блъска ме настрани. Леле. Стискам въжето с едната ръка и едва успявам да протегна другата точно преди да ме лашне към скалата. Изчаквам поривът да отмине и продължавам надолу.

Още десет метра. Най-после отдолу става равно и обувките ми потъват в снега.

Снегоринът е преминал краткото разстояние от ледника по пътеката на зигзаг, за да отъпче зоната, където ни спускат. Прикривам очите си от ярката светлина на фаровете му.

Изведнъж Саския се появява от сянката като някакъв дух.

Толкова съм шокирана да я видя, че почти падам назад върху острите като нож скали.

— Откъде се появи — пелтеча аз.

Тя сочи към кабинката точно под нашата. Улавям триумфалния ѝ поглед и най-после схващам. Видяла е как едва се добирам до кабината и се е качила след мен, за една последна победна обиколка.

Стискам юмруци, но ръцете ме сърбят да я блъсна с всичка сила.

11

В настоящето

— Знаеш ли какво — казва Дейл, — радвам се, че сестра ти е мъртва.

Юмрукът на Къртис се изстрелва и го удря право в челюстта. Дейл полита назад с ръце върху лицето.

Не беше силен удар — сигурна съм, че ако иска, Къртис може да го нарани много повече — но все пак съм шокирана. Къртис обикновено е Мистър Самоконтрол, макар че през онази зима имаше случаи, когато го видях да си изпуска нервите — всичките свързани със сестра му. Суперменът на британския сноубординг и неговия криптонит.

Дейл се съвзема и се мята към Къртис, поваляйки го върху масата.

Отношенията между Дейл и Къртис се изостриха в нощта преди изчезването на Саския, но според мен всичко тръгна именно от Хедър и Саския. Двамата просто бяха въвлечени в сблъсъка между тях. Предполагам, че след всичко, което се случи, всеки е тръгнал по своя път — както направих и аз — и не са възобновили отношенията си.

Двамата с Брент скачаме да ги разтърваваме. Летят юмруци, изкараха му въздуха на клетия Брент. Опитвам се пак да спра Къртис с хватка през гушата, но той е подготвен. Хедър се е свила в ъгъла, покрила е лицето си с ръце.