Целуната от сянката

— Вече се случва. Мислиш ли, че не зная какво става по света? Все още имам контакти. Хората се поддават на подкупи — как иначе, според теб, ти изпратих бележката? Зная, че се надига недоволство, зная за предложението на Наташа Озера мороите да се бият наравно с пазителите. Ти си я подкрепила. Застанала си до нея, а мен смяташ за злодей, Роузмари, но аз бях този, който миналата есен издигна същата тази идея. При все това явно не гледаш на нея по същия начин, както на мен.

— Таша Озера защитава каузата си по начин, доста по-различен от твоя — отбеляза Дмитрий.

— И тъкмо заради това няма да постигне нищо — сряза го Виктор. — Татяна и тронният съвет са сковани от вековните традиции. И докато имаме такива владетели, нищо няма да се промени. Никога няма да се научим да се сражаваме. Мороите без кралски произход никога няма да имат право на глас. А дампирите като теб ще бъдат изпращани в битките.

— На това сме посветили живота си — отвърна Дмитрий. Усетих как в него започна да се надига напрежение. Можеше да се владее много по-добре от мен, но не се съмнявах, че сега беше раздразнен не по-малко от мен.

— И тъкмо заради това жертвате живота си. Вие сте само роби и дори не го осъзнавате. И за какво? Защо трябва да ни защитавате?

— Защото… се нуждаем от вас — запънах се аз. — За да може нашата раса да оцелее.

— Но заради това не е необходимо да се хвърляте в битките. Да се правят деца в никакъв случай не е толкова трудно.

Пренебрегнах ироничната му забележка.

— И защото мороите… и техните магии са много важни. Те могат да правят удивителни неща.

Виктор отчаяно вдигна ръце.

— Някога правехме удивителни неща. Някога хората ни се прекланяха като пред богове, но с течение на времето станахме лениви. А напредъкът в изобретенията и технологиите все повече превръща нашите магии в странни, но демодирани традиции. Така че сега всичко, на което сме способни, са само някакви салонни фокуси.

— Щом имаш толкова много идеи — заговори Дмитрий с опасен блясък в очите, — тогава свърши поне едно полезно нещо в затвора. Напиши манифест.

— Все пак какво общо има всичко това с Лиса? — попитах аз.

— Защото Василиса е носител на промяна.

Зяпнах го недоумяващо.

— Да не си въобразяваш, че тя ще оглави твоята революция?

— Е, разбира се, че предпочитам лично аз да я оглавя — някой ден. Но независимо от това допускам, че тя може да бъде част от движението. Чух това-онова за нея. Тя вече е изгряваща звезда — все още млада, разбира се, но хората започват да я забелязват. Сама знаеш, че кралските особи от различни фамилии не се раждат с еднакви способности. Символът на рода Драгомир е змей или дракон, царят на зверовете. Съответно кръвта на рода Драгомир винаги е била силна — ето защо стригоите толкова упорито се стремят към нея. Да се повери властта в ръцете на кралица от рода Драгомир не е дребна промяна — особено ако е някоя като Василиса. Личното ми впечатление от докладите, които получавам, е, че тя трябва да е усъвършенствала магията си. Но ако действително е така, при нейните удивителни дарби, думите са бледи да опишат какво може да постигне. Хората са привлечени от нея, при това почти без никакви усилия от нейна страна. А когато наистина се опита да им въздейства… е, те ще направят всичко, което тя пожелае. — Очите му се разшириха, докато говореше, а лицето му сияеше от щастие и преклонение пред чудото, докато си представяше как Лиса сбъдва мечтите му.

— Невероятно! — ахнах аз. — Първо искаше да я скриеш някъде, за да те поддържа жив. А сега всъщност искаш тя да излезе на челно място в света и да използваш дарбата й за осъществяването на налудничавите си планове.

— Вече ти казах, че тя е носител, двигател на промяната. И също както ти си „целуната от сянката“, така тя е единствената, за която знаем, че притежава такива способности. Това я прави опасна — и много ценна.

Е, това все пак беше нещо. Виктор не се оказа чак такъв всезнайко, за какъвто се мислеше. Въобще не подозираше, че и Ейдриън владее магията с духа.

— Лиса никога няма да го направи — уверих го аз. — Тя няма да се съгласи да злоупотребява с дарбите си.

— А Виктор няма да каже нищо за нас — каза Дмитрий и стисна ръката ми. — Той постигна целта си. Повика те тук, защото искаше да узнае нещо повече за Лиса.

— Е, не научи кой знае колко — промърморих.

— Ще останеш изненадана — възрази ми Виктор и се усмихна на Дмитрий. — А защо си толкова сигурен, че няма да осведомя света за романтичната ви любовна авантюра?

— Защото това няма да те спаси от затвора. А ако съсипеш Роуз, ще унищожиш и най-малките шансове да убедиш Лиса да ти помогне за извратените ти фантазии. — Виктор трепна леко. Дмитрий беше прав. Самият Дмитрий пристъпи напред и притисна плътно лице о решетките, точно както направих аз преди малко. Аз си въобразявах, че мога да говоря застрашително, но когато Дмитрий изрече следващите думи, осъзнах, че изобщо не мога да се меря с него. — И всичко ще е безсмислено, защото няма дълго да останеш жив в затвора, за да осъществиш грандиозните си планове. Далеч не си единственият, който има могъщи връзки.