Целуната от сянката

— Кристиан ли? — засмя се Ейдриън. — Трябва да са били много отчаяни — не искам да кажа нищо лошо за Кристиан. Той просто не е от този тип, който ще се занимава с такива неща.

— Да, той им отказа доста грубо. И какъв му е смисълът на това тайно общество?

Ейдриън сви рамене.

— Както и на всяко друго. Това е начин хората да имат по-високо мнение за себе си. Всеки обича да се чувства специален. Да си част от елитна група е начин да го постигнеш.

— Но ти не си бил част от нея?

— Нямах нужда. Аз знам, че съм специален.

— Според Джеси и Ралф кралските потомци трябва да се държат заедно заради всички спорове, които се водят — за участието в битките, пазителите и т.н. Говореха така, сякаш могат да направят нещо по въпроса.

— Не и през този век — заяви Ейдриън. — Най-многото, което могат да направят, е да дрънкат. Когато пораснат, понякога членовете на клубовете Мана си помагат в разните сделки и продължават да се срещат тайно.

— И това ли е всичко? Те просто се срещат и само си дрънкат, за да се слушат как говорят?

Ейдриън се замисли.

— Ами да, разбира се, през повечето време правят това. Но отделните малки общества обикновено имат някаква конкретна цел, която тайно преследват. Всяка група си избира различни неща, така че и тази навярно има някакъв план, заговор или нещо такова.

План или заговор. Това никак не ми хареса. Особено щом бяха замесени Джеси и Ралф.

— Знаеш доста за някой, който не е бил член.

— Баща ми е бил. Но не говори много за това — като се има предвид, че всичко е тайна, — но съм подочувал по нещо, а и докато бях в училище, също разбрах някои неща.

Облегнах се на стената. Според часовника в коридора часовете скоро щяха да свършат.

— А чувал ли си дали бият други? Има поне четирима морои, които са били нападнати. И не искат да говорят за това.

— Кои? Обикновени морои ли?

— Не. От кралските потомци.

— В това няма никакъв смисъл. Основната идея на клуба е елитната аристокрация да се обедини, за да се защитава срещу промените. Освен ако не преследват аристократи, които отказват или подкрепят обикновените морои.

— Може би. Но един от тях беше братът на Джеси, а изглежда Джеси е един от основателите. В това няма смисъл. А и те не направиха нищо, когато Кристиан им отказа.

Ейдриън разпери широко ръце.

— Дори и аз не зная всичко, а и, както ти казах, конкретно членовете на тази група сигурно си имат свой план, който пазят в тайна. — Аз въздъхнах безсилно, а той ме изгледа любопитно. — Защо се интересуваш толкова?

— Защото не е редно. Тези, които видях, бяха пребити много лошо. Ако някаква група вилнее наоколо и си търси жертви, трябва да бъде спряна.

Ейдриън се засмя и уви кичур от косата ми около пръста си.

— Не можеш да спасиш всички, макар че, бог е свидетел, наистина се опитваш.

— Правя това, което смятам за правилно. — Спомних си коментара на Дмитрий за каубоите от Дивия запад и не можах да сдържа усмивката си. — Смятам, че трябва да се раздава справедливост, когато е нужно.

— Най-шантавото нещо, малък дампир, е, че ти наистина си вярваш. Виждам го по аурата ти.

— Какво, да не би да казваш, че вече не е тъмна?

— Не… все още определено е тъмна. Но има малко светлина в нея, ивици от злато. Като слънчева светлина.

— Може би тогава теорията ти, че улавям черното от Лиса, е погрешна. — Опитвах се усилено да не мисля за миналата нощ, когато узнах за Анна. Споменаването на аурата ми сега отново събуди онези страхове. Лудост. Самоубийство.

— Зависи — рече той. — Кога за последен път си я виждала?

Ударих го леко с юмрук.

— Ти не знаеш нищо, нали? Измисли си го мимоходом.

Той сграбчи китката ми и ме привлече по-близо към себе си.

— Не действаш ли и ти обикновено по този начин?

Противно на желанието ми се усмихнах. Бях толкова близо до него, че можех да видя колко красиви са зелените му очи. Всъщност, въпреки факта, че продължавах да се държа подигравателно с него и постоянно да го занасям, не можех да отрека, че беше много красив. Пръстите му бяха топли върху китката ми и имаше нещо много секси в начина, по който я държеше. Като оставим настрани предупрежденията на кралицата, формално Ейдриън беше свободен или както се казва — на разположение. Припомних си думите на Диърдри и се опитах да преценя какво изпитвам. Дали ме привличаше? Дали ме вълнуваха допирът и близостта му?

Отговорът — не. Не и по същия начин, както беше с Дмитрий. Ейдриън беше секси по свой начин, но не ме подлудяваше както Дмитрий. Дали защото Ейдриън беше на разположение? Дали Диърдри беше права, че съзнателно искам връзка, която е невъзможна?

— Знаеш ли — рече той, прекъсвайки мислите ми, — при всички други обстоятелства това щеше да е много възбуждащо. Вместо това ти ме гледаш, все едно съм някакъв интересен научен проект.

Точно така се отнасях към цялата ситуация.

— Защо никога досега не си използвал внушение върху мен? — попитах го. — И имам предвид не само да ме спреш да се сбия с някого.

— Защото половината от удоволствието с теб е, че си толкова трудна.

Хрумна ми нещо.

— Направи го.

— Да направя какво?

— Използвай внушение върху мен.