Целуната от сянката

Ралф изглеждаше леко засегнат, че не го смятат за приятен, но Джеси го сръга и понечи да се обърне.

— Забрави го. Той имаше своя шанс.

— Своя шанс в… — подех аз, но си припомних как Брандън се бе опитал да приложи внушение върху мен, когато искаше да ме убеди, че синините и раните му са нищо. Джил беше казала, че Брет Озера наистина е убедил учителя, че му няма нищо. Учителят не настоял повече за огромна изненада на Джил. Брет сигурно е използвал внушението. В мозъка ми засвяткаха сигнални лампички. Връзките бяха навсякъде около мен. Проблемът беше, че още не можех докрай да разплета възлите. — Затова е всичко, нали? Вашата глупава Мана и желанието да биете другите. Има нещо общо с внушението…

Не разбирах цялостната картина, но изненадата върху лицето на Джеси беше доказателство, че съм напипала нещо, въпреки че той разпалено заяви:

— Не знаеш за какво говориш.

Но аз не се отказвах. Надявах се, че няколко изстрела напосоки могат да го вбесят и той да изтърси нещо, без да се усети.

— И какъв е смисълът? Да не би тези жалки трикове да ви карат да се чувствате всемогъщи? А те са точно това и вие би трябвало да го знаете. Сериозно ви казвам, вие не знаете основни неща за внушението. Виждала съм внушение, което ще ви накара да се изправите на ръце и да се хвърлите през прозореца.

— Научили сме много повече, отколкото можеш да си представиш — заяви Джеси. — А когато разбера кой ти е казал…

Нямаше възможност да довърши заплахата си, защото в този момент го извикаха при захранващия. Двамата с Ралф се отдалечиха и Кристиан моментално се извърна към мен.

— Какво става? Какво е това Мана?

Обясних му накратко какво бях узнала от Ейдриън.

— Точно към това тайно общество са искали да се присъединиш. Навярно тайно упражняват внушението. Ейдриън каза, че тези групи винаги се състоят от потомци на кралски фамилии, които имат някакъв план да променят и контролират нещата, ако настанат опасни времена. Навярно смятат, че внушението е отговорът — това са имали предвид, когато са ти казали, че имат начини да ти помогнат да получиш това, което искаш. Ако знаеха колко е скапано внушението ти, вероятно нямаше да те поканят.

Той се намръщи. Никак не му беше приятно да му напомням за единствения път, когато се опита да приложи внушението — и се провали, — за да убеди охраната в ски курорта.

— А къде се вписва онова, дето биели другите?

— Това е загадката — отвърнах аз. Тогава повикаха Кристиан и аз изоставих теориите си, докато не се сдобиех с повече информация, за да действам. Забелязах към кой захранващ ни водят.

— Пак ли Алис? Как така винаги я получаваш? Специално ли молиш за нея?

— Не, но мисля, че има хора, които специално не искат нея. Както винаги, Алис беше щастлива да ни види.

— Роуз. Още ли се грижиш за безопасността ни?

— Ще го правя, ако ми разрешат — казах й.

— Не бързай много — предупреди ме тя. — Запази силата си. Ако си прекалено нетърпелива да се биеш с неживите, има опасност да се присъединиш към тях. Тогава никога повече няма да ни видиш, а това ще бъде много тъжно.

— Да — обади се Кристиан. — И аз всяка нощ ще мокря възглавницата със сълзите си.

Устоях на желанието си да го сритам.

— Е, ако се превърна в стригой, няма да мога да ви посещавам, но се надявам да ме застигне нормална смърт. Тогава ще идвам да ви виждам като призрак.

Колко тъжно, помислих си, че сега се шегувам с точно същите неща, които доскоро ме плашеха до смърт. Алис обаче не го намери за забавно и поклати глава.

— Не, няма. Магическите защити ще те държат настрани.

— Магическите защити не допускат само стригоите — напомних й спокойно.

Тъжното й изражение се стопи и тя възрази решително и убедено:

— Магическите защити не допускат нищо, което не е живо. Мъртво или безсмъртно.

— Сега те затапиха — заяви Кристиан.

— Защитите не задържат призраците — настоях. Аз съм ги виждала.

Имайки предвид лудостта на Алис, нямах нищо против да обсъдя собствената си с нея. Всъщност дори беше освежаващо да говоря за това с някой, който няма да ме съди. И тя наистина възприемаше разговора като съвсем нормален.

— Ако си видяла призраци, тогава ние вече не сме в безопасност.

— Казах ти последния път, че защитата е добра.

— Може би някой е допуснал грешка — възрази Алис съвсем убедено. — Може би някой е пропуснал нещо. Защитите са изградени с магия. Магията е жива. Призраците не могат да пресичат магическите пръстени поради същата причина, поради която не могат и стригоите. Те не са живи. Ако си видяла призрак, значи някъде защитите са пробити. — Тя замълча. — Или си луда.

Кристиан се засмя шумно.

— Получи си го, Роуз. Право от източника. — Изгледах го кръвнишки. Той се усмихна на Алис. — В защита на Роуз обаче ще кажа, че тя е права за магическите защити. Училищната охрана редовно ги проверява. Единственото място, което може би е пазено по-добре, е кралският двор, но и двете места гъмжат от пазители. Не ставай параноична.