Уикендът на Остърман

Спечелиха сета и семейство Сканлън не пожела да играе повече. Ето защо отидоха в басейна. Там Джон беше изключително придирчив към обслужващият персонал. По късно през деня забеляза Макдърмът и настоя заедно да пийнат. Обясни и че Макдърмът е влязъл в клуба, за да напомни на едни от клиентите, че е просрочил платеният период за ползване на градския паркинг. Алис забеляза и факта, че Танър постоянно излизаше от клуба на улицата, за да говори по телефона, при положение, че можеше да поиска да изнесат апарата до басейна, но неясно защо не го направи. Джон и обясни, че при обсъждането на програмата на Гудуарт, страстите са се нажежили и не му се иска да говори пред хората.

Алис не му повярва. Мъжа и имаше много достойнства и едно от най-ценните му беше способността да не губи самообладание и при най-тежките моменти. Въпреки, че днес си личеше, че е възбуден и развълнуван.

Прибраха се вкъщи в осем часа вечерта. Танър нареди на децата да отидат да си легнат, но Алис се възпротиви:

— Стига! — твърдо каза тя и избутвайки го в кухнята, като го прегърна през раменете. — Вземи се в ръце. Знам как се чувстваш, на мен също ми беше тежко, но не бива така да се държиш с околните: „Направи това! Отиди там!“. Този тип държане не ти прилича.

Танър си спомни скорошните наставления на Фасет. Трябваше да се успокои, трябваше да се държи все едно нищо не се е случило, дори и пред Алис.

— Извини ме. Това навярно е закъсняла реакция на случилото се. Но ти разбира се си права… Извини ме.

— Добре. Няма повече да говорим за това, — кимна му тя. — Беше много неприятно, но всичко свърши.

„О, господи!“ — помисли си Танър. — „Ако наистина беше толкова просто.“

— Всичко свърши, — повтори той. — Държах се глупаво и сега ми се иска жена ми да каже, че ме обича. Ще пийнем нещо и ще си легнем. — Целуна я нежно по устните. — Това е най-добрата ми идея за целия ден.

Тя се усмихна.

— Доста време ти отне, за да стигнеш до нея, но ще трябва да почакаш няколко минути. Обещах на Джанет да и почета приказка преди лягане.

— Какво ще и четеш?

— „Красавицата и звярът“. — Алис се освободи от обятията на мъжа си и прокарвайки пръсти по гърдите му каза: — Почакай десет-петнадесет минути.

Танър я погледна замислено.

„Колко много е преживяла — помисли си той. — А сега и това. Проклетата «Омега»!“

Погледна си часовника. Десет без двадесет. Алис щеше остане горе още десетина, а може би двадесет минути. Джон реши да се обади на Фасет. Сега ще поговори с него по различен начин. Няма вече да търпи никакви обяснения и сляпо да изпълнява инструкциите. Наближава краят на третия ден. Третият ден от операцията против заподозрените в сътрудничество с „Омега“. Фасът трябва да му разкаже за ситуацията. Той има право да знае.

* * *

Фасът беше неприятно изненадан от въпросите на Танър.

— …Та аз не мога да ви се обаждам и да ви информирам всеки път, когато някой от тях излезе на улицата.

— Трябва да ми отговорите. Трябва да съм информиран. Утре започва уикендът и ако сте заинтересовани в това да участвам във вашата игра, ще трябва да ме кажете как стоят нещата.

За няколко секунди в слушалката зареше мълчание. Когато Фасът заговори, в гласа му се долавяше недоволство.

— Добре… Тримейн прекара миналата нощ в Ню Йорк. Аз ви говорих за това, нали си спомняте? В хотел „Балтимор“ се е срещнал с човек на име Таунсенд, който се занимава със съмнителни операции с ценни книжа в Цюрих. Кардоне и жена му са шофирали до Филаделфия. Навестили са родителите и в Честнът Хил, след което е отишъл на среща с човек, известен като един от големите мафиоти. Прибрали са се в Садъл Вали преди около час. Остерман сега е в хотел „Плаца“. Тази вечер ще вечерят със съпружеска двойка с фамилията Бронсан. Това са стари техни приятели. Тях също ги подозираме в подривна дейност.

Фасът замълча чакайки реакцията на Танър.

— И те не са се срещали по между си? Не са се обаждали един на друг? Нищо не са планирали? Искам да знам истината!

— Ако са говорили, то това е станало единствено по тези линии, които не можем да подслушваме. Това означава, че те по едно и също време са се намирали при телефонен автомат. Това не се е случвало. Не са се срещали — всичките са под постоянно наблюдение. Ако имат планове, то те не са имали възможност да ги координират… това е всичко с което разполагаме към настоящият момент.

— Но вие очаквахте друго. Мислехте си, че ще изпаднат в паника и ще се издадат.

— Това всъщност се случи. Нашите прогнози се потвърдиха.

— Какво искате да кажете с това?

— Помислете сам. Едната двойка отива на среща с влиятелен мафиот. Другата бърза за среща с хора, настроени също толкова фанатично, както добрата половина на Политбюро на СССР. Адвоката се среща не с кой да е, ами с брокер на ценни книжа от Цюрих. Това е паника. КГБ са обезпокоени. Сега всички са на път да се сринат. На нас ни остава само да седим и да чакаме.

— От утре нататък няма да бъде толкова лесно само да стоим и да чакаме.