Уикендът на Остърман

Мъжът й навярно не беше така енергичен или впечатляващ както Дик Тримейн, така подчертано влиятелен както Джоу Кардоне, или така духовит или умен както Бърни Остърман, но тя за нищо на света не би искала да бъде на мястото на Джини, Бети или Лийла. Дори и ако трябваше да започне всичко отначало, пак би чакала Джон Танър или някой, който е като Джон Танър. Такъв човек рядко се срещаше. Той искаше да споделя, трябваше да споделя. Всичко. Нито един от останалите не притежаваше подобно качество. Дори и Бърни, макар че той най-много приличаше на Джон. Според Лийла дори и Бърни имаше малки тайни.

В началото Алис се чудеше дали нуждата на мъжа й да споделя не беше просто в резултат на съжалението му към нея. Защото тя съзнаваше, без да проявява ни най-малка снизходителност към себе си, че трябва да бъде съжалявана. По-голямата част от живота си, преди да се запознае с Джон Танър, беше прекарала в бягство или в търсене на убежище. Баща й, който мислеше, че може да се справи с неправдите в живота, никога не беше успял да се задържи дълго на едно място. Властите го преследваха, макар той да се бореше с болестите и неправите в това общество. Той беше един съвременен Джон Браун41.

Накрая вестниците го нарекоха… лунатик.

Накрая полицията в Лос Анджелес го уби.

Тя помнеше думите:

Лос Анджелес, 10 февруари, 1945 г. Джейсън Маккол, за когото властите смятат, че е работил за комунистите, беше застрелян днес на излизане от скривалището си в каньона, размахвайки нещо, подобно на оръжие. Полицията от Лос Анджелес и агентите на ФБР откриха местонахождението на Маккол след дълго търсене…

Полицията на Лос Анджелес и агентите на ФБР обаче не си бяха направили труда да установят, че оръжието на Джейсън Маккол беше огънато парче желязо, което той наричаше своя „палешник“.

За щастие в деня на убийството Алис беше при леля си в Пасадена. Запозна се с младия студент по журналистика Джон Танър на публичното разследване след смъртта на баща си. Властите в Лос Анджелес искаха разследването да бъде публично. Нямаше причини да изкарват Маккол мъченик. Искаха да стане ясно, че смъртта му в никакъв случай не бива да се смята за убийство. А всъщност беше убийство.

Младият журналист, завърнал се от войната, знаеше, че е така, и го беше нарекъл убийство. И макар че материалът му не направи нищо за семейство Маккол, той му даде повод да се сближи с тъжното и объркано момиче, което стана негова жена.

Алис спря да мисли и се обърна по корем. Всичко това беше минало. Тя беше там, където искаше да бъде.

След няколко минути чу непознати мъжки гласове във вестибюла на долния етаж. Изправяше се, за да седне в леглото, когато мъжът й влезе в спалнята. Усмихна се, наведе се над нея и леко я целуна по челото. Макар и да се държеше непринудено, усещаше се, че е напрегнат.

— Кой е долу?

— Телевизионните техници. Свързват отново телевизорите, но външната антена е прекъсната. Трябва да открият повредата.

— Което означава, че трябва да ставам.

— Да. Няма да рискувам да те оставя в леглото пред двама добре сложени мъже в работни комбинезони.

— Преди и ти носеше работен комбинезон, помниш ли? През последната година в университета работеше в бензиностанцията.

— Спомням си също така, че когато се прибирах вкъщи, го събличах с лекота, която будеше безпокойство. А сега, ставай.

Той беше напрегнат, мислеше си тя. Но владееше положението и себе си. Каза, че макар четвъртък да е много натоварен ден за него, този четвъртък ще си остане вкъщи.

Обяснението му беше просто. След вчерашния следобед, независимо че разследването на полицията продължаваше, той нямаше да остави семейството си. Не, докато всичко не се изяснеше.

Заведе ги в Клуба, където той и Али играха по двойки тенис със съседите си Дороти и Том Сканлън. По думите на хората Том беше толкова богат, че от десет години не работеше.

Това, което порази Алис, беше решимостта на мъжа й на всяка цена да победи. Стана й неудобно, когато той обвини Том, че не е признал удар от линията, и се почувства унизена от необикновено яростния му горен сервис, който мина на милиметри от лицето на Дороти.