Уикендът на Остърман

— Тук съм, до доматите на Али. Този кол падна и аз не мога да вържа отново растението.

— Добре — обърна се и се приближи до нея. — Кой? Не мога да го видя.

— Ето тук — посочи Джини.

Танър коленичи и видя кола. Не беше паднал, беше пречупен.

— Някое от децата сигурно е притичало оттук. — Изтегли тънкия счупен кол и сложи внимателно стъблото на земята. — Ще го сменя утре.

Изправи се. Джини стоеше много близо до него. Хвана го за ръката. Той осъзна, че от къщата не можеха да ги видят.

— Аз го счупих — каза Джини.

— Защо?

— Исках да говоря с теб. Насаме.

Беше разкопчала няколко копчета на блузата си. Гърдите й се виждаха. Зачуди се дали не беше пияна. Но Джини никога не се напиваше или, ако това се случеше, никой не разбираше.

— За какво ще говорим?

— Първо за Дик. Искам да ти се извиня вместо него. Той става груб… нетактичен, когато е разстроен.

— Груб ли беше? Разстроен? Не забелязах.

— Разбира се, че забеляза. Аз те наблюдавах.

— Грешиш.

— Не мисля, че греша.

— Хайде да подготвим басейна.

— Чакай малко. — Джини се изсмя тихо. — Не те плаша, нали?

— Приятелите ми не ме плашат — каза Танър, усмихвайки се.

— Знаем много един за друг.

Танър наблюдаваше внимателно лицето на Джини, очите й, леко свитите устни. Чудеше се дали в този момент това, в което не можеше да повярва, щеше да се разкрие пред него. Ако беше така, той щеше да й помогне да го изрече.

— Според мен ние винаги мислим, че познаваме приятелите си.

Понякога се чудя дали сме прави.

— Знаеш ли, ти ме привличаш… физически ме привличаш.

— Не, не знам — каза учудено Танър.

— Не трябваше да ти досаждам. За нищо на света не бих причинила болка на Али. Не мисля, че физическото привличане непременно означава обвързване, нали?

— Всеки си въобразява нещо.

— Отклоняваш въпроса.

— Да, така е.

— Казах ти, няма да навредя на задълженията ти към семейството.

— Аз съм човек. Те при всички случаи ще пострадат.

— Аз също съм човек. Може ли да те целуна? Поне една целувка заслужавам.

Джини обви с ръце врата на смаяния Танър и притисна устни в неговите, отваряйки устата си. Танър усети, че се опитва по всякакъв начин да го възбуди. Не можеше да го проумее. Ако тя наистина искаше, нямаше къде да го направят. После разбра. Джини му даваше надежда. Тя наистина го искаше.

— О, Джони. О, Господи, Джони!

— Добре, Джини. Добре. Не… — Може би наистина е пияна, помисли си Танър. На другия ден щеше да се чувства като глупачка. — Ще говорим после.

Джини леко се отдръпна. Устните й бяха встрани от неговите.

— Разбира се, че ще говорим после… Джони? Кой е Блакстьн?

— Блакстън?

— Моля те. Трябва да знам! Нищо няма да се промени, обещавам! Кой е Блакстън?

Танър хвана раменете й и задържа лицето й пред своето. Тя плачеше.

— Не познавам никакъв Блакстън.

— Не прави това — прошепна тя. — Моля те, за Бога, не го прави! Кажи на Блакстьн да престане!

— Дик ли те изпрати?

— Той ще ме убие, ако узнае — каза тя тихо.

— Чакай да се разберем. Ти ми предлагаш…

— Всичко, каквото поискаш! Само го остави на мира… Мъжът ми е добър човек. Много, много почтен човек. Той ти е добър приятел! Моля те, не му причинявай болка!

— Ти го обичаш.

— Повече от всичко. Затова, моля те, не му причинявай болка. И кажи на Блакстън да престане!

Тя се втурна към гаража.

Искаше да я настигне и да бъде внимателен с нея, но призракът на „Омега“ го спря. Чудеше се дали Джини, която беше в състояние да се предложи като курва, не беше способна и на далеч по-опасни неща.

Джини обаче не беше курва. Можеше да се каже, че е безгрижна, дори предизвикателна по шеговит, безобиден начин, но нито на Танър, нито на когото и да било другиго не му беше минавало през ума, че Джини ще сподели леглото си с друг мъж освен с Дик. Не беше такава жена.

Освен ако не беше курва на „Омега“.

От къщата отново долетя пресиленият смях. Танър чу встъпителните звуци на кларнета от „Амапола“. Наведе се и извади термометъра от водата.

Изведнъж осъзна, че не е сам. На тревата, няколко фута зад него, стоеше Лийла Остърман. Беше излязла безшумно навън или той просто беше прекалено зает с мислите си, за да чуе кухненската врата или шума от стъпките й.

— О, здравей! Стресна ме.

— Мислех, че Джини ти помага.

— Тя… разсипа хлорната вар върху полата си… Виж, температурата е осемдесет и три градуса43. Джоу ще каже, че водата е прекалено топла.

— Ако може да разбере.

— Ясно ми е какво имаш предвид — отвърна Танър и се изправи на крака усмихнат. — Джоу не може да пие.

— Опитва се.

— Лийла, как стана така, че с Бърни пристигнахте преди няколко дни?

— Той не ти ли каза? — Лийла се колебаеше, привидно раздразнена, че обяснението беше оставено на нея.

— Очевидно не.

— Бърни се оглежда. Проведе разговори, обядва с разни хора.

— Какво търси?

— О, проекти. Познаваш го, преминава през какви ли не фази. Не е забранил, че навремето „Ню Йорк Таймс“ го нарече вълнуващ… или проницателен, все не мога да си спомня кое от двете беше. За съжаление стана много претенциозен.

— Не ми се вярва.

— Разбираш ли, би искал да открие типична поредица, както в старите сборници. В момента в агенциите се говори много за повишаване на качеството на програмите.