Unknown

Бързо промени плана си за нападението. Вместо да я изчака да отвори на почукването на Бел, щеше да удари в мига, в който детективът вдигнеше ръка, за да похлопа на вратата й. Наистина мишената му ня­маше да е толкова разсеяна, колкото щеше да е миг по-късно в прегръдката на жената, детективът щеше да е повече нащрек, за да се защити, но Доу беше готов да плати тази цена, за да не я убие. Пъхна револвера в колана си, за да може да го сграбчи бързо в случай, че Бел успееше де избегне палката му. Един изстрел щеше да усложни бягството, но си струваше, за да запази живота на красавицата. Освен ако не му оставеше никакъв избор.

***XXXVII ***

Айзък Бел видя как устата на сенатор Кинкейд се изкриви от отвращение, когато Лилиан Хенеси демон­стрира колко модерна дама е. Не само отказа да оста­ви господата да пушат, но сама си запали пура и заяви на баща си:

— Щом дъщерята на президент Рузвелт може да пуши, мога и аз.

Хенеси беше не по-малко възмутен от сенатора.

— Няма да търпя името на тази самонадеяна, опортюнистична, самоизтъкваща се особа да се споменава във вагона ми.

— Би трябвало да се радваш, че се ограничавам само с пушене. За Алис Рузвелт е известно също така, че се появява на партита в Белия дом, увита в питон.

Мисис Комдън вдигна глава от плетивото си.

— Озгуд, да разбирам ли, че не би допуснал змии във вагона си?

— Ако Рузвелт си пада по змии, аз ги отглеждам.

Сенатор Кинкейд се засмя сърдечно.

Бел вече беше забелязал, че според сенатора знач­ката му „Кинкейд – президент“ го е издигнала в очите на Хенеси. Също така забеляза, че Хенеси като че ли преосмисляше потенциала на сенатора.

— Кажи ми, Кинкейд — попита президентът на желе­зопътната линия най-сериозно, – какво би направил, ако бъдеш избран за президент?

— Ще се науча в процеса на работата — отвърна Кинкейд самоуверено. – Както вие се научихте да строите линии.

Госпожа Комдън се намеси отново:

— Господин Хенеси не се е учил да строи линии. Той учи другите как се строят.

— Поправям се – каза Кинкейд със скована усмивка.

— Господин Хенеси създава империя посредством железниците на Америка.

Хенеси я накара да замълчи с усмивка.

— Госпожа Комдън умее да борави с думи. Учила е в Европа, знаете.

— Много си мил, Озгуд. Учих в Лайпциг, но само пиано. – Прибра плетивото в обшитата си със сатен чантичка. После стана от стола си в ъгъла с думите: – Не ставайте, господа. – След което напусна салона.

Поседяха още малко, допушвайки пурите и отпи­вайки бренди.

— Е, мисля да се прибирам – каза Айзък Бел.

— Преди да си тръгнете, кажете ни все пак как вър­ви разследването ви на този така наречен Саботьор – подкани го Кинкейд.

— Адски добре – отвърна вместо него Хенеси. – Бел спира опасния радикалист на всеки завой.

Детективът почука облегалката на стола си с кокалчетата на пръстите.

— Да чукнем на дърво, сър. Имахме късмет, че зася­кохме няколко негови пропуска.

— Ако сте го спрели, значи работата ви е свършила – каза Кинкейд.

— Работата ми ще е свършила, когато увисне на бе­силото. Той е убиец. И заплашва поминъка на хиляди хора. На колко души казахте, че сте осигурили рабо­та, господин Хенеси?

— Сто хиляди.

— Господин Хенеси е скромен – заяви Кинкейд. – Умножено по всички железопътни линии, на които държи контролния пакет, при него работят милион души.

Бел хвърли поглед към Хенеси. Президентът на линията не оспори внушителното твърдение. Айзък изпита възхищение. Макар и погълнат от титаничното усилие да построи тази стратегическа пряка отсечка, старецът продължаваше да разширява империята си.

— Докато наистина не го обесите, какво предполагате, че ще е следващото му намерение? — попита Кинкейд.

Бел се усмихна хладно. Спомни си последния сло­весен двубой със сенатора, докато играеха на покер.

— Вашето предположение би трябвало да е не по-лошо от моето, сър.

Кинкейд отвърна със студена усмивка.

— Щях да си помисля, че предположението на детек­тива ще е по-добро от моето.

— Да го чуем:

— Моето допускане е, че ще удари моста на каньон Каскейд.

— Точно затова е силно охраняван — каза Хенеси. – Ще му трябва армия да стигне до него.

— Защо допускате, че би нападнал моста? — запита Бел.

— Всеки глупак може да разбере, че саботьорът, който и да е той – анархист, чужденец или радикален синдикалист – знае как да предизвика възможно най-големи щети. Явно е гениален инженер.

— Хрумвало ни е – измърмори сухо Бел.

— Пропускате нещо господин Бел. Търсете цивилен инженер.

— Като вас?

— Не. Както ви казах онзи ден, бях добре подготвен способен, но не и гениален.

— Какво прави един инженер гениален, сенатор?

— Добър въпрос. Бел. Най-добре го поставете на господин Мауъри. Той е такъв.

Мауъри, обикновено приказлив, беше станал много мълчалив, откакто Бел поговори с него в сянката на моста. Махна нервно на подканата на Кинкейд и не отвърна.

Сенаторът се обърна към Хенеси.

— Или още по-добре, да го поставим на президента на железопътната компания. Какво прави един инже­нер гениален, господин Хенеси?