Unknown

Висок, дългокрак и добре сложен мъж, той изкачи стръмния скат бързо и неусетно. Надпреварваше се с времето. До изгрева на луната му оставаха по-малко от два часа. Когато луната се издигнеше над планина­та, пронизвайки мрака с ярката си светлина, щеше да остане изложен на милостта на патрулите от конната железопътна полиция.

След около половин километър достигна V-образно разклонение, където линията се разделяше. Релсите наляво, по които се бе изкачвал досега, се спуска­ха до железопътните ремонти депа. Тези надясно се извиваха и присъединяваха към току-що изградената главна линия на юг. Провери стрелката, която управ­ляваше разклонението.

Беше разположена така, че влак, спускащ се от дъскорезницата, би продължил към ремонтните депа. За момент се изкуши да го изпрати по посока на главната линия. Но подобен сблъсък щеше да блокира ли­нията и на диспечерите щеше да се наложи да спрат всички влакове, което на свой ред пък би преградило единствения му път за отстъпление в този участък.

Наближаваше целта си и вече не беше толкова стръмно. Ускори крачка. След още около километър и половина забеляза надвисналата тъмна маса на товарната платформа. Още беше там!

Внезапно някакъв шум го накара да замръзне на място. Сви ръцете си в шепи и ги приближи до ушите си. Отново го чу, хаотичен звук. Смях. Пияни мъже, които се смееха малко по-нагоре в планината. Далече напред се забелязваше оранжевият блясък на лагерен огън. Дървари, осъзна той, споделящи бутилка контрабандно уиски. Бяха прекалено далеч, за да го чуят или видят, заслепени от пламъците на огъня. Дори да чуеха търкалянето на вагона през разклонението, по това време нямаше да имат никакъв шанс да го спрат.

Прекоси канавката и изкачи насипа, върху който се намираше натовареният вагон. Откри ръкохватката на стрелката и я натисна, затваряйки точката, където се срещаха двете линии по посока на дъскорезницата. След това отиде до вагона, изрита дървените клинове изпод предните колела, откри студения механизъм за управление на спирачките и започна да го върти, до­като спирачните обувки не се вдигнаха от масивните железни колела на вагона.

Сега вече вагонът можеше да се движи безпрепятствено и той го зачака да се помести под силата собствената си тежест поради наклона на насипа. Но вагонът оставаше на мястото си, прилепен от силата на гравитацията и естественото огъване на колелата от дългото стоене на релсите. Налагаше се да импровизира някак, за да го помръдне.

Върна се при задната част на товарния вагон, по­стави подковата на десетина сантиметра зад едно от задните колела, подпъхна лоста между колелото и релсата, използвайки за опора подковата, и го натисна с всички сили.

Лостът се хлъзна и изскърца в метала. Отново го подпъхна под колелото и натисна за втори път. Ко­лелото се премести на два-три сантиметра. Заби още по-здраво лоста под него, изрита подковата по-плътно и за пореден път налегна с цялата си тежест импровизирания механизъм.

Нечий глас проговори, точно над него, едва ли не в ухото му:

— Какво правиш там?

Мъжът се отдръпна стреснато. Някакъв дървосекач тъкмо се спускаше от купчина траверси, пробу­ден от пиянския си сън. Дъхът му вонеше на алкохол, когато каза:

— Човече, ако я засилиш, няма да се спре чак до дъ­ното. Чакай да сляза, преди да е тръгнала.

Саботьора замахна светкавично с лоста.

Тежката стомана потъна с хрущене в пияния череп на дърваря и го повали гърбом обратно върху травер­сите като парцалена кукла. Зачака го да помръдне и ко­гато не последва нищо, хладнокръвие поднови опитите си да помести вагона, сякаш нищо не се беше случило.

Усети как разстоянието между подпората и колело­то се увеличава. Вагонът се движеше. Захвърли лоста и скочи на платформата, без да изпуска тенекията с парафин. Вагонът бавно достигна до стрелката, пре­мина с громолене покрай нея и продължи по насипа, откъдето започна да набира скорост. Той забързано подмина тялото на дървосекача, достигна до меха­низма на спирачките и го завъртя в обратна посока, докато не усети, че обувките застъргаха в колелата, забавяйки устрема на платформата до петнайсетина километра в час. След това отвори тенекията и разплиска течността по траверсите.

Платформата не спря в продължение на километър и половина, достигайки V-образното разклонение, къ­дето наклонът ставаше още по-стръмен.

Саботьора запали кибритена клечка и като я пред­пазваше в шепа от вятъра, я приближи до парафина. Щом пламъците лумнаха, освободи спирачката. Плат­формата отново се втурна напред, а той се придвижи обратно в задната част. Луната избра същия момент, за да се подаде над планинския хребет, хвърляйки ярка светлина върху релсите – достатъчна, че да освети без­опасно място, където да скочи от вагона. Саботьора прие това за знак. Късметът винаги му се усмихваше. Нещата винаги ставаха по неговия начин. Като напри­мер сега. Скочи и се приземи с лекота. Вече чуваше как платформата завива вляво, прекосявайки с трясък V-образното разклонение по посока на ремонтните депа.