Unknown

Никакъв влак не дойде. Уплаши се да не би уда­рът му да е бил прекалено успешен и да е предизвикал толкова бъркотия, че нито един товарен да не може да напусне депото. В такъв случай щеше да се окаже заклещен в края на линията без изход. Но накрая видя белия блясък от приближаващ се локомотивен фар. Сложи ръкавиците, качи се на телеграфния стълб и клъцна и четирите жици.

Скочи на земята, след като откъсна отбивката от останалата част на света и чу пухтенето на товарния влак 2-8-0 „Консолидейшън“. Наклонът го забави достатъчно, за да може да скочи в един открит вагон.

Загърна се в брезентовото палто, което извади от раницата и поспа, докато влакът спря за вода. Като наблюдаваше внимателно стрелочниците, се качи на един от телеграфните стълбове и сряза жиците. От­ново поспа и се вдигна, за да среже още жици на след­ващата спирка за зареждане с вода. На разсъмване продължаваше да се люшка бавно на юг от главната линия във вмирисан на мулета вагон за добитък. Беше толкова студено, че виждаше парата от дъха си.

Стана предпазливо и огледа наоколо, докато влакът се тътреше по един завой. Увери се, че се намира в композиция от около петдесет празни вагона, по сре­дата между бавен, но мощен локомотив отпред и из­белял червен служебен отзад. Сниши се, преди желез­ничарят да надникне от високия купол на служебния локомотив за периодичния оглед на влака. Само след няколко часа Саботьора щеше да скочи в Дънсмюър.

*** IX ***

Айзък Бел се събуди между тънките ленени чаршафи и разбра, че специалният влак на Лилиан е отбит на страничен коловоз, за да може по линията да премине празна товарна композиция. От прозореца на спалното купе му се стори, че е попаднал в най-затънтеното място на света. Единственият признак на цивилизация беше разровеният коларски път покрай релсите. Сту­ден вятър пердашеше по просеката в горите и вдигаше сива смесица от ситна пръст и въглищен прах.

Облече се бързо. Това беше четвъртото отбива­не след Сакраменто, въпреки хвалбите на Лилиан за чисти трасета. Единственият път, когато Бел се беше возил на специален влак, който спираше толкова чес­то, беше след Голямото земетресение, когато даваха път на бързащите композиции, които носеха помощи за поразения град. Това, че пътническите и неприкос­новените специални влакове трябваше да се кланят на товарните, беше сурово напомняне за критичната важност на отсечката Каскейд за бъдещето на „Южен Пасифик.

Тръгна към багажния вагон, където бе прекарал половината нощ, за да види дали телеграфистът не беше получил нови съобщения от Арчи Абът. В по­следната си телеграма Арчи му бе съобщил да не си прави труда да спира в Дънсмюър, тъй като проучва­нията му сред работниците не били довели до резул­тат. Специалният влак беше прелетял през оживените депа и работническия лагер след тях, спирайки само колкото да зареди въглища и вода.

Джеймс, икономът на влака, облечен в снежнобяла униформа, видя профучалия покрай кухненското от­деление Бел и забърза след него с чаша кафе и строга лекция за важността на закуската за човек, работил цялата нощ. Една закуска би дошла добре. Но преди Бел да успее да приеме, Барет, началник и телеграфист, стана от телеграфния си ключ със съобщение, изписано с изрядния му калиграфски почерк. Израже­нието му беше мрачно.

— Току-що пристигна, господин Бел.

Не беше от Арчи, а от самия Озгуд Хенеси:

САБОТЬОРИ ДВИЖАТ ВЛАК БЕГЛЕЦ И ПРЕКЪСВАТ ТЕЛЕГРАФА. СТОП. НАЧАЛНО ДЕПО В ХАОС. СТОП. РАЗШИРИТЕЛНО ДЕПО В ПЛАМЪЦИ. СТОП. РАБОТНИЦИТЕ ТЕРОРИЗИРАНИ.

Айзък Бел стисна рамото на Барет толкова силно, че го накара да изохка.

— Колко време е необходимо на един товарен влак да стигне от началната гара до тук?

— Осем до десет часа.

— Празният товарен, който мина току-що. След бег­леца ли е напуснал гарата?

Барет погледна джобния си часовник.

— Не, сър. Трябва отдавна да е потеглил оттам.

— Тоест всички товарни влакове, потеглили след на­падението, са все още някъде по линията пред нас.

— Няма къде другаде да бъдат. По целия път коло­возът е единичен.

— Значи е в капан!

Саботьора беше направил фатална грешка. Пзволил си беше да се набута в края на линия с един коловоз, която преминаваше през гориста местност оставяйки си по този начин само един изход. От Бел се искаше само да го прихване. Но трябваше да го изненада, преди да е успял да скочи от влака и да избяга в горите.

— Подкарайте влака си. Ще го блокираме.

— Не можем да тръгнем. Отбити сме. Можем да се ударим челно в някой товарен, който пътува на юг.

Детективът посочи телеграфния ключ.

— Провери колко влака има между нас и началната гара.

Барет седна зад ключа и заизпраща бавно.

— Ръката ми е малко мудна – извини се той. – От доста време не съм го правил за препитание.