Unknown

Завъртя волана. „Вълкът“ скочи от коларския път, полетя нагоре по железопътния насип и се озова на трасето. Завъртя още веднъж волана, за да прехвърли гумите над по-близката релса. След като се намести „Вълкът“ заподскача напред по траверсите и баласта. Беше разбиващо кокалите возене, макар че друсаното и подскачането бе доста по-предсказуемо от коловози­те на пътя. И освен ако не спукаше гума на някой разхлабен шип, шансовете му да опази колата здрава при такава скорост бяха по-добри, отколкото по камъните и дупките. Озърна се отново назад и се увери в главното предимство от карането по железопътното трасе – вече не вдигаше зад себе си облак прах като знаме.

Продължи още четвърт час на север по линията.

Изведнъж видя димен стълб, който изригваше на­горе в тъмносиньото небе. Самият влак оставаше не­видим, скрит зад завоя по трасето, което изглежда ми­наваше през гориста долина между два хълма. Беше много по-близо, отколкото бе очаквал при първото зърване на пушека. Мигновено завъртя настрани от коловоза, тръгна надолу по насипа и колата се смъкна в голите шубраци. Зави зад рехавото укритие и загле­да приближаващия се дим.

Влажното пухтене на локомотива започна да се чува над настойчивото ръмжене на бездейния мотор на „Сивия вълк”. Скоро мляскащият звук се усили. След това голямата черна машина излезе от завоя, бълвайки пушек и теглейки дълъг въглищен тендер с низ от празни платформи и закрити товарни вагони. Леко натоварен и набрал скорост по нанадолнището, влакът се движеше доста бързо за като товарен.

Бел преброи петдесет вагона, като оглеждаше вни­мателно всеки. Платформите изглеждаха празни.

За два вагона за добитък не можеше да е сигурен.

Повечето покрити бяха с отворени врати. Не видя ни­кого да наднича навън. Последният вагон беше избе­лял червен служебен с купол с прозорец на покрива.

В секундата, в която мина служебният, Бел ускори мотора на „Вълка“, изкара го от храстите, пое нагоре по насипа и отново се озова на линията. Прехвърли с усилие десните гуми над по-близката релса и отвори дросела. „Вълкът“ се понесе след влака и заподскача силно на гумите си. На близо 65 км/ч задруса бясно и започна да се люшка насам и натам. Запищя стомана, когато гумите се заблъскаха в релсите. Бел преполо­ви разстоянието между себе си и влака. Видя, че не би могъл да скочи на служебния вагон, без да се издърпа покрай композицията. Измъкна колата над релсата и подкара по ръба на насипа, който беше стръмен, те­сен и осеян с телеграфни стълбове.

Трябваше да стигне до служебния, да се докопа до една от страничните стълби и да скочи, преди състе­зателната кола да загуби скорост и да изостане. На една кола дължина напред видя телеграфен стълб, по­ставен по-близо до релсата от другите. Нямаше място да се промъкне между него и влака.

*** X ***

Бел ускори машината, сграбчи с дясната си ръка стълбата на служебния вагон и скочи.

Пръстите му се хлъзнаха на студената желязна стъпенка. Чу как пакарда се натресе в телеграфния стълб зад него. Люшна се бясно, увиснал на една ръка, зърна за миг „Сивия вълк” да се търкаля надолу по насипа и се забори с всичка сила да избегне същата съдба. Но ръката му все едно, че се беше откъснала от рамото. Болката го прониза от китката нагоре като огън. Колкото и да се мъчеше да се задържи, не можеше да спре отварянето на пръстите.

Падна. Щом ботушите му изтупаха на чакъла, уло­ви най-ниската стъпенка с лявата си ръка. Ботушите му се повлякоха по камъните, подлагайки на изпитание хватката му. След това се вкопчи с две ръце в стълбата, сви нагоре краката си на стегнато кълбо и се закатери на ръце, докато успя да стъпи с единия крак на стъпенката и се метна през перилото на задната платформа на служебния вагон.

Бутна задната врата и с един бърз поглед обхва­на вътрешността на вагона. Видя някакъв спирач да разбърква котле с миризлива яхния върху тумбестата печка с дърва. Имаше два шкафа за инструменти, сандъци от двете страни с капаци на панти, служе­щи едновременно за пейки и нарове, тоалетна и бюро, затрупано с товарителници. Една стълба водеше към купола – вранското гнездо на влака, където екипажът можеше да оглежда низа товарни вагони, които караха и да комуникира с флаг и фенер с локомотива.

Спирачът скочи от мястото си, когато вратата се блъсна в стената. Обърна се рязко от печката, опулил очи.

— Откъде дойде, по дяволите?

— Бел. Следовател на Ван Дорн. Къде е началникът на влака ви?

— Отиде при локомотива, докато зареждахме вода. Ван Дорн, казваш? Детективите?

Бел вече се качваше по стълбата към купола, от­където можеше да види изпъналите се напред вагони.

— Вземи си флага! Сигнализирай на машиниста да спре влака. В един от товарните вагони се вози саботьор.

Детективът се подпря на рафта пред прозорците и загледа напрегнато. Петдесет товарни вагона се изпъ­ваха между него и бълващия дим локомотив. Не видя никого на покривите на покритите вагони, които за­тулваха гледката му към ниските платформи.