Unknown

Бел нареди на агентите на Ван Дорн в офиса в Огдън да покрият хотелите заради нищожния шанс Саботьора да се е задържал в града. Нито един администратор не разпозна и двете рисунки. В „Брум“, скъп триета­жен тухлен хотел, на собственика на магазина за пури му се стори, че май е обслужвал клиент, който при­личал на рисунката с брадата. Сервитьорка в салона за сладолед помнеше мъж, който приличал на гладко избръснатата версия. Запечатал се беше в ума й зара­ди големия му чар. Но го беше видяла само веднъж, преди три дни.

Кисли и Фултън се събраха с Бел в спартанския офис на Ван Дорн, една голяма стая от задната стра­на на Двайсет и пета улица, която отпред представля­ваше широк булевард, раздвоен от трамвайна линия. Частта от улицата, където се обслужваха нуждите на пътниците, които ползваха гарата, бе обградена с ресторанти, шивашки ателиета, бръснарници, кранчета за сода, салони за сладолед и китайска пералня, всич­ки засенчени с цветни сенници. От страната на Ван Дорн бяха кръчмите, къщи за стаи под наем, хазартни казина и хотели срещу курвенските бардаци.

Офисът беше с гол под, остаряла мебелировка и единичен прозорец. Украсата се състоеше от постери на издирвани престъпници, като най-новите бяха нас­коро разпечатаните версии на рисунката на дървосекача на Саботьора, със и без брада, разпознат от би­летния продавач с острия поглед на „Южен Пасифик“ в Сакраменто.

Кисли и Фултън си бяха възвърнали духа, макар че Фултън изглеждаше уморен.

— Шефът явно не си харчи парите за офисно обза­веждане в Огдън – каза Уоли.

— Или за мебели – добави Мак. – Бюрото все едно, че е дошло с керван талиги.

— Може би районът е привлекателен, на една плюнка разстояние е от Юниън Депо.

— И плюят, на нашия тротоар.

Продължавайки разговора в неподражаемия стил „Уебър и Фийлдс“, двамата отидоха до прозореца посочиха пълния с хора тротоар долу.

— Оцени гения на господин Ван Дорн. Гледката от този прозорец може да се използва за обучение на на­чинаещи детективи в естеството на престъплението в цялото му разнообразие.

— Ела тука, млади Айзък, погледай съседните ни кръчми, бардаци и вертепи за дрога. Виж потенциал­ните клиенти долу как си печелят пиене или жена с просия. Или ако не успеят да изпросят благотвори­телност, колят граждани в оная задна уличка.

— Виж оня мустакат келеш там, как мами наивници­те с игра на „тука има, тука няма“ на сгъваемата маса.

— И ония отрудени миньори без работа, в дрипите. Правят се, че спят на паважа пред бара, а всъщност дебнат да пребъркат някой пияница.

— От колко време се оказа, че е умрял? – попита ги Бел.

— Повече от половин ден, според доктора. Прав беше за мушкането. Тясно острие през врата. Също като Уиш и здравеняка в Грендейл.

— Значи ако Саботьора го е убил, не може да е на­пуснал Огдън преди вчера вечерта. Но никой не го е видял да купува билет.

— Много товарни влакове идват и заминават – под­хвърли Уоли.

— Покрива твърде големи разстояния, за да разчита на нередовните пътувания на товарните – каза Мак – Може би използва и двете, според ситуацията – предположи Уоли.

— Кой беше убитият? – запита Бел.

— Местна кримка, според шерифа. Нещо като Брончо Били на живо – главния ни заподозрян… съжалявам, Айзък, не можах да се сдържа. – Фултън кимна към постера с издирвания.

— Продължавай така и няма да се сдържа да помоля Ван Дорн да командирова Уебър и Фийлдс в Аляска.

— … Заподозрян в обръщане на дилижанс горе в планините миналия август. Железопътните ченгета го хванали при обир на заплатите за една медна мина в Юга преди десет години. Издал партньорите си за по-лека присъда. Изглежда е познавал Джейк Дън от затвора.

Бел поклати глава отвратен.

— Саботьора не само наема работна ръка, но наема престъпници, които да наемат работна ръка. Може да удари навсякъде на континента.

На вратата се почука плахо. Детективите присвиха очи към появилия се на прага притеснен младеж в омачкан широк костюм. Държеше евтин куфар в едната ръка и бомбето си в другата.

— Господин Бел, сър?

Айзък Бел разпозна младия Джеймс Дашууд от офиса в Сан Франциско – начинаещият детектив, свършил толкова съвестна работа в доказване невинността на човека от профсъюзите, убит при аварията на експрес „Коустлайн“.

— Хайде влизай, Джеймс. Запознай се с Уебър и Фийлдс, най-старите детективи в Америка.

— Приятно ми е, господин Уебър. Господин Фийлдс.

— Аз съм Уебър – обясни Мак. – Той е Фийлдс

— Извинете, сър.

— Какво правиш тук, Джеймс? – запита Бел.

— Господин Бронсън ме прати с това, сър. Каза да взема експреса и да изпреваря пощата.

Стажантът връчи на Бел кафяв хартиен плик. Вътре имаше друг плик, адресиран до него с печатни букви с молив, на вниманието на офиса в Сан Франциско Бронсън беше драснал бележка на него: „Отворих го, вместо да чакам. Добре, че го направих. Изглежда те е нарочил.“