Unknown

Всъщност, не беше нито едното, нито другото, въ­преки вдъхващото страх „доказателство“, което си бе направил труда да остави. Радикални приказки, въз­буждащи тълпата постери, пъклени чужденци, „жъл­тата напаст“, която тялото на Вонг Ли скоро щеше да удостовери, дори името „Саботьора“, всичко това беше дим в очите на врага. Не беше никакъв радикалист. Никакъв рушител. Беше строител.

Усмивката му се разшири, докато погледът му ста­ваше все по-студен.

Нямаше нищо против „привилегированото малцин­ство“. Преди да приключи, щеше да е един от тях. Най-привилегированият от всички.

*** XXI ***

Айзък Бел и Арчи Абът стояха на покрива на пъ­лен с динамит вагон и оглеждаха терминала, който се беше разпрострял из района Къмюнипау на Джърси сити. Тук свършваха всички железопътни линии от Запада и Юга. Товарни вагони, пътували по четири и пет хиляди километра през Америка, спираха до ке­йовете на Ню Джърси, на километър от крайната си цел. Пътят им бе преграден от ивицата вода, която моряците наричаха Северната река, а всички други – Хъдсън.

Вагонът стоеше на барутния кей – вълнолом с еди­ничен коловоз, резервиран за разтоварване на експло­зиви. Но бяха достатъчно близо, за да виждат главния терминал, изпънал в река Хъдсън дългите си пръсти – почти двестаметровите кейове. Четири товарни вла­ка стояха на всеки кей и чакаха ред да се затъркалят на здравите дървени баржи и да отплават през реката. Караха всички възможни стоки, от които градът се нуждаеше: цимент, дървен материал, стомана, сяра, жито, царевица, въглища, бензин, замразени плодове, зеленчуци, телешко и свинско.

На километър и половина отвъд реката остров Манхатън се издигаше над загърнатия в пушеци за­лив, настръхнал с църковните си камбанарии и корабните мачти. Над камбанариите и мачтите се рееха могъщите кули на моста Бруклин и десетките небос­търгачи, много от които – наскоро довършени, след последното гостуване на Бел преди година. Двайсет и два етажният „Флатирон билдинг“ беше надминат от „Таймс билдинг“, а двата изглеждаха като мъничета пред сто и осемдесет метровата стоманена рамка, която се строеше за новия център на компанията за шевни машини „Сингер“.

— Само в Ню Йорк – похвали се Арчи Абът.

Абът беше горд като основател на Търговска ком­пания, но познаваше града из основи, което го пре­връщаше в безценен водач за Бел.

— Виж онзи съд, който вее флага на железопътна компания „Южен Пасифик“, въпреки че се намира на почти пет хиляди километра от дома. Всеки трябва да дойде до Ню Йорк. Превърнахме се в центъра на света.

— Превърнахте се в мишена – каза Бел. — Саботьора ви взе на мерника си в мига, в който Озгуд Хенеси подписа сделката да установи контрол на Джърси сентрал, което му спечели достъпа до града.

Пристанищният кораб, разпалил гражданската гор­дост на Абът, беше дълъг парен лихтер, предназначен да превозва материали съд, значително по-голям от обикновен влекач. Принадлежеше на новоучреденото Източно морско подразделение на „Южен Пасифик“ и плаваше под знамето на компанията по-дръзко от местните работни съдове, порещи водите на приста­нище Ню Йорк. Нов яркочервен флаг плющеше на лекия вятър и четири червени пръстена, ярки като во­сък за печат, обкръжаваха високия му потъмнял от саждите димоотвод.

Дори старото име на съда, „Оксфорд“, беше пребоя­дисано. Сега кърмовият отсек бе украсен с надписа „Лилиан I“. Хенеси беше преименувал всеки лихтер и влекач във флотата на Източно морско подразделение от „Лилиан I” до „Лилиан XII“ и беше заповядал да изпишат с ярко бели букви „ЖЕЛЕЗОПЪТНА КОМПАНИЯ ЮЖЕН ПАСИФИК“ на трегерите и кабината на щурвала.

— Просто в случай, че Саботьора не знае, че е тук – подхвърли Арчи.

— Знае – отвърна мрачно Бел.

Неспокойно шарещите му сини очи бяха помрък­нали от загриженост. Ню Йорк наистина се бе пре­върнал в Обетованата земя, както го бяха нарекли в „Харпърс Уикли“. Място, където всички собственици на железопътни компании мечтаеха да дойдат на по­клонение. Озгуд Хенеси бе постигнал тази цел и Айзък Бел знаеше в душата си, че злостната бележка на Саботьора върху карикатурата на президента на же­лезницата не беше блъф. Убиецът беше решен на мащабно публично нападение. Следващата битка щеше да се разиграе тук.

С каменно лице Бел огледа един от безбройните влекачи, който местеше железопътна баржа с автомо­били. Матросите освободиха баржата и тя продължи по инерция гладко и прецизно като билярдна топка, за да се опре леко на кея. За краткото време, докато ра­ботниците на брега затегнат въжетата й, влекачът бе прикачил друга платформа, пълна с десетина товар­ни вагона и я затика навътре в силното течение към Манхатън. Подобни маневри се повтаряха навсякъде, докъдето поглед стигаше, като движещи се части на колосална добре смазана машина. Но въпреки всич­ки предпазни мерки, които беше взел, железопътните възли, кейовете и вагонните платформи му приличаха на игрално поле за Саботьора.