Unknown

Беше възложил охраната на терминала на дваде­сетина оперативни агенти на Ван Дорн. Полицейски­ят началник Джетро Уат беше осигурил сто отбрани служители на специалната железопътна полиция на „Южен Пасифик“ и от една седмица нищо не влиза­ше, нито излизаше без тяхното одобрение. Никакъв товар не се движеше непроверен. Влаковете, превоз­ващи динамит, се претърсваха вагон по вагон, сандък по сандък. Бяха открили изумителна небрежност в боравенето с мощни експлозиви в Джърси сити, най-големия град в щата и населен толкова гъсто, колкото и Манхатън и Бруклин отвъд залива.

По заповед на Бел, на композициите с динамит се качваше въоръжена охрана на няколко километра преди влаковете да влязат във възлите. След като дадяха разрешение за влизане, хората от охраната наблюдаваха всяка стъпка в разтоварването, докато вагоните, носещи по двайсет и пет тона динамит, се облекчаваха от смъртоносния си товар на парните влекачи и баржи, на фургоните, теглени от товарни коне, предназначени за по-леки товари. Детективите на Ван Дорн прихващаха всичко, освен това, което щеше да се превози директно до предприемачите.

Все пак Бел съзнаваше, че Саботьора би могъл да намери предостатъчно мощни експлозиви. Динамитът толкова се търсеше, че товарите пристигаха на барут­ния кей денонощно. Нюйоркчани взривяваха скалната основа на града от слюдена шиста, за да изкопаят ту­нели за метро в Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс. Жителите на Ню Джърси гърмяха вулканична скала от билата на околните хълмове, за да правят бетон. Работниците на кариерите къртеха камък за строителен материал от скалите на река Хъдсън, от Палисейдс на Ню Джърси чак до Уест Пойнт. Железопътни строители гърмяха подстъпи към тунелите, прокопавани под коритото на Хъдсън.

— Когато железопътните тунели, които свързват Ню Джърси и Ню Йорк, бъдат довършени следващата година – похвали се Арчи, – Озгуд Хенеси ще може да паркира специалния си влак на осем преки от Таймс Скуеър.

— Слава Богу, че тунелите не са довършени – отвърна Бел. – Ако бяха, Саботьора щеше да се опита да ги взриви с експреса на „Южен Пасифик“ заклещен под реката.

Арчи Абът сподели пренебрежението си на ню­йоркчанин към районите западно от Хъдсън и особе­но щата Ню Джърси, като напомни на Айзък Бел, че през годините цели сектори на Джърси сити и близ­кия Хобокън бяха периодично сравнявани със земята от динамитни злополуки, най-скорошната, от които бе станала през 1904 година.

Не беше нужно да му го напомня. Новината за ново­то полицейско присъствие се беше разчула и стигнала отчасти до ушите на уплашената публика. Едва вчера бяха задържали някакъв глупак в талига, превозващ половин тон динамит за компанията „Вулканична ска­ла Ню Йорк и Ню Джърси“ по авеню Нюарк. Сблъсъка с уличен трамвай щеше да доведе до убийствена експлозия на най-оживената улица в Джърси сити. Компанията възразяваше яростно срещу разходите от извозването на динамита нагоре по река Хакънсак до мината им в Секокъс. Но началникът на противопожарната команда на Джърси сити, крайно недоволен от вниманието на обществеността, бе останал нети­пично непреклонен.

— На тези вятърничави тъпаци от Джърси няма да им трябва помощ от Саботьора, за да се изгърмят в небето някой ден – предрече Арчи Абът. – Само зара­ди немарливостта им.

— Не е моя грижа – отвърна Айзък Бел.

— Всъщност – настоя Арчи, – ако има експлозия, как ще разберем, че е Саботьора, а не някой тъпак от Джърси?

— Ще разберем. Ако успее да ни надиграе, ще бъде най-голямата експлозия, която Ню Йорк е виждал ня­кога.

По тази причина Бел беше поставил железопътна полиция на всеки влак, кораб и товарен фургон, соб­ственост на „Южен Пасифик”. Беше ги подсилил с оперативни на Ван Дорн и инспектори, заети от Бю­рото за експлозиви, наскоро основано от железопът­ните компании, за да обезпечава безопасното транс­портиране на динамит, барут и тротил.

Всеки мъж носеше копие от рисунката на дървосекача. Надеждите на Бел, свързани с нея, бяха подсилени от един доклад по трагедията в Огдън от Никълъс Аликзандър, самодоволния шеф на офиса в Денвър, който въпреки недостатъците си все пак беше способен детектив. Някои се бяха зачудили да не би Саботьора съзнателно да е издирил Уоли Кисли и Мак Фултън, за да нападне агенти на Ван Дорн. Но Аликзандър беше потвърдил първоначалното заклю­чение на Бел, че Уоли и Мак бяха проследили Сабо­тьора в уличката. Което означаваше, че са го разпоз­нали от скицата. А и вече познатите рани от мушкане със сабя не оставяха съмнение, че Саботьора ги беше убил лично.

— Приятелю – каза Арчи, – прекалено се безпокоиш. Покрили сме всяка база. Тук сме вече от седмица. От Саботьора – ни вест, ни кост. Шефът е доволен.