Unknown

— Нито ще го зарадват разсъждения, че бързото строителство би могло да доведе до слабост, избила под бързо движещ се локомотив, нали, Ерик?

— Да, господин Мауъри.

— Компромисът, господин Бел, е същината на ин­женерството. Отстъпваме нещо, за да спечелим друго. Строим ли прекалено бързо, получаваме паянтова конструкция. Строим ли прекалено педантично, нико­га не свършваме работата.

Ерик се изправи, сложи отново очилата си и под­хвана приказките на стария.

— Ако строим толкова здраво, че никога да не под­даде, рискуваме да го направим прекалено тежко. Ако строим леко, може да го направим прекалено слабо.

— Ерик е металург – засмя се Мауъри. — Като ста­на дума за същината. Знае четирийсет вида стомана, които дори не съществуваха по мое време.

Бел все още гледаше нанизания в товарния служе­бен, когато му хрумна любопитна идея. Тези мъже бяха инженери. Разбираха как се правят нещата.

— Възможно ли е да се направи рапира, която отна­чало е къса и се удължава?

— Моля?

— Говорехте за нанизване и за стомана, и се зачудих дали е възможно острието на сабя да се прибира те­лескопично в себе си, а след това да се разпъва, за да се удължи.

— Като сгъваема сценична сабя ли? — попита Мауъри. – Когато изглежда, че актьорът е пронизан, но острието всъщност се сгъва в себе си?

— Само че това няма да се сгъне. Ще прониже.

— Ти какво ще кажеш, Ерик? Учи металургия в Корнел. Би ли могъл да направиш такова оръжие?

— Всичко може да се направи, ако ти платят – отвърна Ерик. – Но ще е трудно да се направи здраво.

— Достатъчно здраво, за да се прониже човек?

— Може да е достатъчно здраво, за да пробие. Достатъчно, за да прониже плът. Но не би издържало на страничен удар.

— Страничен удар?

Мауъри обясни.

— Ерик има предвид, че няма да издържи на странично отбиване в реална фехтовка срещу истинска сабя.

— Аха. Рязък удар за избиване на противниковото оръжие.

— Правиш компромис със здравината в полза на компактността. Две или три къси свързани парчета стомана не може да са силни колкото една дължина. Защо питате, господин Бел?

— Беше ми интересно какво би било да направиш нож, който се превръща в сабя.

— Изненадващо за типа откъм острия край – каза сухо Мауъри.

Мостостроителят огледа за последен път и се из­прави, подпирайки се на ръката на Ерик.

— Да си ходим, Ерик. Няма смисъл да се бавим пове­че тук. Ще докладваме на стареца точно каквото гос­подин Бел докладва. Точно каквото старецът не иска да чуе. Дявол знае какво всъщност е станало. Но не намерихме доказателство за саботаж.

Когато Мауъри докладва, ядосаният Озгуд Хенеси попита с тих заканителен глас:

— Машинистът убит ли беше?

— Само драскотина. Трябва да е най-щастливият жив локомотивен машинист.

— Уволнете го! Щом не е радикален саботаж, прекалената скорост е причинила аварията. Ще покаже на хората, че няма да търпя безразсъдни машинисти да излагат живота им на риск.

Но уволняването на машиниста с нищо не успокои наплашените работници, наети да довършат отсечката Каскейд. Все едно им беше дали злополуката е случайна или дело на саботьор. Освен това бяха склонни да вярват, че Саботьора е ударил отново. Полицейски шпиони донесоха, че в лагера се говори за стачка.

— Стачка! – повтори вбесеният Хенеси. – Плащам им възможно най-високо. Какво още искат, по дяво­лите?

— Искат да се приберат по домовете си – обясни Айзък Бел. Следеше отблизо настроението на хората с помощта на оперативни агенти под прикритие в за­кусвални и барове, а и лично ги посещаваше, за да прецени въздействието на нападенията на Саботьора над работната сила на „Южен Пасифик“. — Страх ги е да се возят на работническия влак.

— Безумие. Трябва да пробия последния тунел до моста.

— Казват, че отсечката е станала най-опасната ли­ния в Запада.

По ирония на съдбата Саботьора беше спечелил този рунд, преднамерено или неволно.

Старият мъж отпусна глава в ръцете си.

— Боже в небесата, къде ще намеря хиляда души с идващата зима? – Вдигна очи и го изгледа ядосано.

— Хванете водачите им. Натикай няколко в затвора. Другите ще се вразумят.

— Може ли да предложа по-продуктивен курс? – за­пита Бел.

— Не! Знам как да смажа една стачка. – Обърна се към Лилиан, която го наблюдаваше напрегнато. – Повикай ми Джетро Уат. И телеграфирай на губернатора. Искам войска тук утре сутринта.

— Сър – намеси се Бел. – Току-що дойдох от лагера. Обзет е от страх. Полицията на Уат в най-добрия случай ще предизвика безредици, а в най-лошия ще накара много хора да се разбягат. С армия нещата ще станат още по-зле. Не можете да искате прилична ра­бота от уплашени хора. Но можете да се опитате да облекчите страха им.

— Какво имаш предвид?

— Доведете Джетро Уат. Доведете с него петстотин полицаи. Но ги поставете да патрулират линиите. По­крийте я, докато стане ясно, че вие, а не Саботьора, контролирате всяка педя по трасето оттук до Тунел 13.

— Изобщо няма да се получи – отвърна Хенеси. – Няма да мине пред онези агитатори. Те просто искат да стачкуват.

Лилиан най-после се намеси.

— Направи го, татко.

И старецът го направи.