Unknown

Беше носил траверсата около километър и поло­вина, когато видя меко сияние горе в небето. Скоро стана по-ярко. Фар на локомотив, който се прибли­жаваше бързо. Вече можеше да го чуе над учестения си дъх. Трябваше да се махне от релсите. Наблизо имаше дървета. Заслиза пипнешком в тъмното надо­лу по склона и навлезе в горичката. Фарът хвърляше влудяващи снопове светлина и сенки. Продължи още навътре, а след това коленичи внимателно и наведе масивната траверса, докато краят й се опря на земята.

Облекчението от това, че беше смъкнал тежестта, беше неописуемо. Другият край на траверсата опря на едно дърво. После се смъкна на земята и се изпъна върху боровите иглички, за да отдъхне. Локомотивът стана още по-шумен и премина с грохот, теглейки влак, който дрънчеше с особения писклив звук на празни вагони. Мина твърде бързо. Много скоро трябваше отново да стане, да наклони съкрушителната тежест и с усилие да се изкатери отново нагоре до релсите.

Петата на ботуша му се закачи на главата на релсата, докато се опитваше да стъпи между линиите. Залитна наред и падна по очи. Помъчи се да запази равнове­сие, но докато издърпваше стъпалата си, тежестта го затисна надолу и той се завъртя в паника, за да се из­мъкне изпод траверсата. Но тежестта беше твърде го­ляма, за да се издърпа напълно. Ударът на тежкия чук се стовари в ръката му и той изрева от болка.

Паднал по лице на железопътното платно, издър­па ръката си изпод траверсата, коленичи като в мо­литва, надигна я на ожуленото си рамо, изправи се и продължи напред. Мъчеше се да брои стъпките си, но скоро загуби броя им. Имаше да извърви осем кило­метра. Но нямаше представа докъде е стигнал. Започ­на да брои траверсите. Сърцето му изстина. На всеки километър и половина от коловоза имаше близо три хиляди траверси. След сто имаше чувството, че ще издъхне. След петстотин беше почти смазан от осъз­наването колко е далеч от целта си.

Умът му започна да се разсейва. Представи си, че носи траверсата чак до Тунел 13. През каменната пла­нина, чак до моста на каньона Каскейд.

„Аз съм героят инженер!“

Замаян, смехът му излезе на болезнен хлип. Усети, че губи контрол над себе си. Трябваше да отклони мислите си от болката и от страха, че няма да може дА продължи.

Насочи ума си към ранния си курс по математика и инженерство. Структурата – физиката, която караше един мост да стои или да падне. Подпори. Връзки. Опорни стълбове. Носещи греди. Укрепващи греди. Променливи тежести. Статични тежести.

Законите на физиката диктуваха разпределението на тежестта. Законите на физиката казваха, че не може да носи траверсата нито стъпка повече. Изтласка тази лудост от ума си и вместо това се съсредоточи на движения във фехтовката, лекия, въздушен замах на сабя.

— Нападай – каза си на глас. — Удар. Замах. Париране. Рипост. Финт. Двоен финт. — Продължаваше напред, а тежестта мачкаше костите му на пихтия. Атака. Удар. Замах. Париране. Намеси се немският. Изведнъж усети, че ломотеше инженерните терми­ни от студентските си дни. После викаше на езика на Хайделберг, когато се учеше да убива. Аngriff. ВатААnнgriff. АusfАll, РАrАdе. Dорреlfinте. Представи си, че някой мърмори в ухото му. Атака: Аngriff. Удар: ВАттuтААnriff. Замах: АusfАll. Париране: РАrАdе. Двоен финт: Dорреlfinте. Някой, когото не можеше да види, тананикаше глухо. Звукът стана пронизителен. Вече го чуваше точно зад себе си. Обърна се рязко и те­жестта на траверсата едва не го събори. По релсите блесна ярка светлина. Полицейски патрул се прибли­жаваше на почти безшумна дрезина.

Вляво от него се издигаше стръмна скална стена. Отдясно планинският склон пропадаше рязко. По-ско­ро усети, отколкото видя стръмния пропад. Рехавите корони на пронизващите мрака малки дървета изда­ваха, че можеше да е поне шест метра дълбок. Ня­маше избор. Дрезината беше почти отгоре му. Пусна гредата през ръба и скочи след нея.

Чу как траверсата се удари в дърво и откърти ствола му. След това се блъсна в жилав дънер и уда­рът изкара въздуха от дробовете му.

Тананикането в ушите му заглъхна. Дрезината горе забави. За негов ужас копоите спряха. Чу мъжки го­вор на пет метра над главата си и видя светлини на електрически фенерчета и ацетиленови лампи. Слязоха. Чу скърцането на ботушите им по каменния ба­ласт, щом закрачиха по железопътното платно и лъ­чите на фенерите им засвяткаха горе. Някой извика. Тръгнаха толкова внезапно, колкото се бяха появили. Дрезината затрака и скоро заглъхна, оставяйки го на пет метра долу по стръмния склон в тъмното.

Пипнешком затърси траверсата, изгърбен и заби­вайки петите на ботушите си в каменистия склон. Надуши миризмата на борова смола и я проследи до прекършеното дърво. Няколко стъпки по-надолу се блъсна в четвъртития край на траверсата. Опипа за инструментите си. Все още бяха вързани за нея. Погледна нагоре по склона. Ръбът на железопътното платно се извисяваше над него.

Как щеше да се изкачи горе, носейки траверсата?