Читаем Unknown полностью

— Не се притеснявай, Айзък – успокои го той. – Кромуел не може да е на повече от 16 км по линията пред нас. Ще го догоним.

Бел помълча дълго. След това бавно извади от предния си джоб лист хартия. Бавно го разгъна и го подаде на Лофгрен. Машинистът го огледа и заговори, без да вдига глава.

— Прилича на списък с имена.

— Точно това е.

— Чии имена?

Бел сниши глас, който едва се чуваше от тракането на бързащия локомотив.

— Мъжете, жените и децата, които Кромуел уби. Нося го със

себе си откакто ми възложиха да го заловя.

Лофгрен вдигна очи и се загледа през прозореца в линията напред.

— Другите трябваше да видят това.

Бел кимна.

— Мисля, че сега е подходящ момент.

* * *

Три часа по-късно, с Лофгрен отново на дросела, „Аделин“ започна да забавя, щом навлезе в Мисула. Спря локомотива на 15 метра пред стрелката. Ший скочи от кабината, притича по коловоза и превключи релсите към разклонението, водещо към езерото Флетхед, без да обръща внимание на изскочилия от бараката стрелочник.

— Ей, какво правиш? – извика възмутено мъжът, плътно загърнат в палтото си заради студения вятър.

— Нямам време за обяснения – отвърна Ший и махна на Лофгрен в знак, че може да продължи по разклонението от главната линия. Погледна стрелочника, докато „Аделин“ бавно се изтъркаля покрай тях и го попита:

— Друг влак мина ли на разклонението в последния един час?

Стрелочникът кимна.

— И те превключиха на разклонението без разрешение.

— Преди колко време? – настоя Ший.

— Преди около двайсет минути.

Без да отговори, Ший затича след „Аделин“ и се издърпа в кабината.

— Според стрелочника, влакът на Кромуел е минал на разклонението преди двайсет минута.

— Сто двайсет и осем километра за двайсет минути – каза Йонгевард замислено. – Ще бъде на косъм.

Издърпа до края лоста на дросела пет минути след като премина железопътния възел и „Аделин“ запуфтя по релсите със 136 км/ч.

Езерото Флетхед се появи щом излязоха на източния бряг. Най-голямото сладководно езеро в западните Съединени щати беше 44 километра дълго, 25 километра широко и покриваше 510 кв. км площ със средна дълбочина от 49 метра.

Бяха вече на финалната права на дълга и мъчителна гонитба. Лофгрен седеше на седалката на огняря и помагаше на Йонгевард в наблюдението на линията напред. Бел, Ший и Лонг се редуваха в захранването на пещта. Бел нямаше кожени ръкавици като огнярите, затова уви ръцете си в парцалите, с които машинистите бършеха маслото. Защитата помогна, но по дланите му излизаха мехури от дългите часове гребане на въглища.

Скоро достигнаха скорост, каквато не беше предвидена за разклонението, принудено да понесе забързан влак. Нямаше никакво забавяне по мостовете. Завоите се взимаха по външния ръб. На един двоен завой, който взеха на бясна дъга, болтовете в тендера затрещяха. За щастие след това линията се изпъна права под летящата напред метална скара. Йонгевард задържа 136-те км/ч в следващите 65 километра,

— Еврика! – изрева изведнъж Лофгрен и посочи енергично напред.

Всички се надвесиха от кабината, а леденият вятър насълзи

очите им.

И да: на седем-осем километра точно пред тях смътно се виждаха валма сив дим.

~46~

Маргарет седеше отпусната на канапето, загърната в извезан копринен халат и загледана в мехурчетата шампанско, вдигащи се в тумбестата чаша.

— Чудя се дали е вярно – промълви тя.

Кромуел я погледна.

— Кое да е вярно?

— Че тази чаша е моделирана като гърдата на Мария Антоанета.

Кромуел се засмя.

— Има елемент наистина в легендата, да.

След това Маргарет се загледа през прозореца, който Кромуел беше вдигнал в задната стена на вагона – беше вграден в стената и затворен оставаше невидим отвън. Релсите, проблясващи под колелата, сякаш се изпъваха към безкрайността. Видя, че пътуват през долина, обкръжена от гористи планини.

— Къде сме?

— Долината Флетхед сред Скалистите планини.

— Колко още има до границата?

— Още трийсет минути до фериботния пристан на езеро Флетхед – отвърна Кромуел, докато отпушваше втората им бутилка шампанско за деня. – Половин час да излезем на линията на Голямата северна и до залез-слънце ще сме в Канада.

Тя вдигна чашата си.

— За теб братле, и за гениалното ни бягство от Сан Франциско. Дано новото ни начинание бъде също толкова успешно като последното.

Кромуел се усмихна самодоволно.

— Ще пия за това.

* * *

Отпред, в кабината на локомотива, Абнър притискаше екипа, който бе отвлякъл под дулото на оръжието си от малко кафене до разпределителната станция в Бригъм Сити, Юта: Лий Хънт, машиниста с къдрава рижа коса и неговия огняр, Боб Кар, здравеняк, който беше работил като механик, преди да стане огняр, стъпка, която се надяваше да го доведе до длъжност машинист. Тъкмо бяха приключили смяна и седнали на чаша кафе, преди да се приберат по домовете си, когато Абнър насочи револвера си към главите им и ги принуди да се качат в кабината на машината, която теглеше луксозния вагон на Кромуел.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом лжи
Дом лжи

Изощренный, умный и стремительный роман о мести, одержимости и… идеальном убийстве. От автора бестселлеров New York Times. Смесь «Исчезнувшей» и «Незнакомцев в поезде».ЛОЖЬ, СКРЫВАЮЩАЯ ЛОЖЬСаймон и Вики Добиас – богатая, благополучная семья из Чикаго. Он – уважаемый преподаватель права, она – защитница жертв домашнего насилия. Спокойная, счастливая семейная жизнь. Но на самом деле все абсолютно не так, как кажется. На поверхности остается лишь то, что они хотят показать людям. И один из них вполне может оказаться убийцей…Когда блестящую светскую львицу Лорен Бетанкур находят повешенной, тайная жизнь четы Добиас выходит на свет. Их бурные романы на стороне… Трастовый фонд Саймона в двадцать один миллион долларов, срок погашения которого вот-вот наступит… Многолетняя обида Вики и ее одержимость местью… Это лишь вершина айсберга, и она будет иметь самые разрушительные последствия. Но хотя и Вики, и Саймон – лжецы, кто именно кого обманывает? К тому же, под этим слоем лицемерия скрывается еще одна ложь. Поистине чудовищная…«Самое интересное заключается в том, чтобы выяснить, каким частям истории – если таковые имеются – следует доверять. Эллис жонглирует огромным количеством сюжетных нитей, и результат получается безумно интересным. Помогает и то, что почти каждый персонаж в книге по определению ненадежен». – New York Times«Тревожный, сексуальный, влекущий, извилистый и извращенный роман». – Джеймс Паттерсон«Впечатляет!» – Chicago Tribune«Здешние откровения удивят даже самых умных читателей. Сложная история о коварной мести, которая обязательно завоюет поклонников». – Publishers Weekly«Совершенно ослепительно! Хитроумный триллер с дьявольским сюжетом. Глубоко проникновенное исследование жадности, одержимости, мести и справедливости. Захватывающе и неотразимо!» – Хэнк Филлиппи Райан, автор бестселлера «Ее идеальная жизнь»«Головокружительно умный триллер. Бесконечно удивительно и очень весело». – Лайза Скоттолайн«Напряженный, хитрый триллер, который удивляет именно тогда, когда кажется, что вы во всем разобрались». – Р. Л. Стайн

Дэвид Эллис

Триллер
Казино смерти
Казино смерти

В нашем маленьком городке Пико Мундо только близкие друзья знают о сверхъестественном даре, даре-проклятии, которым наделила меня судьба. Ко мне являются люди, покинувшие мир живых, с мольбой о помощи или просьбой об отмщении. И я несу этот крест во имя справедливости, стараясь предотвратить еще не совершившиеся убийства и покарать за содеянное зло. Я сказал — близкие друзья…Но самый близкий друг, не ведая, что творит, проговорился о моей тайне Датуре. Красавице, ставшей воплощением Зла. Сопровождаемая послушными рабами, обуреваемая желанием постичь все тайны загробного мира, она открыла охоту на меня, прокладывая кровавый след в песках пустыни Мохаве, в лабиринтах подземных тоннелей и на заброшенных этажах разрушенного землетрясением и пожаром отеля «Панаминт». Эта вестница Смерти еще не знала, какой безумный финал ожидает ее собственное безумие…

Дин Кунц

Детективы / Триллер / Триллеры