Unknown

Между Лофгрен и Йонгевард се заформи непредизвикана и мълчалива надпревара, но не остана незабелязана. „Аделин“ можеше да е показала огромната си машинна мощ и мълниеносната скорост на задвижващите си колела, но силата и издръжливостта на мъжете я тласкаха към границите на възможностите й, което поставяше рекорди през Невада в този ден. Машинистите се бяха настървили и се трудеха с упорство, за да догонят влака на убиеца на толкова много невинни хора.

Видял семафора, който сигнализираше, че трасето отвъд Илко е открито, Лофгрен задържа дросела на стоп и профуча покрай гаровото депо със 152 км/ч. Хората, които чакаха на перона пътнически влак зяпнаха слисани, когато „Аделин”“ се изстреля по линията като огромен оръдеен снаряд.

За щастие свръзките бяха малко и раздалечени – няколко линии, отклоняващи се от главния коловоз – тъй че задържаха мълниеносната скорост, без да забавят. След това започнаха да възникват убийствени забавяния при град Уелс и отново по-натам по трасето при Промонтъри, за да пропуснат влаковете с храни, идващи на запад. Задържанията бяха използвани за зареждане на въглища и вода, но бяха изгубени всичко осемдесет минути.

На всяко спиране Бел разпитваше началниците на гарите за влака на Кромуел. В Уелс началникът му каза, че машинистът и огнярят, карали влака на Кромуел от Оукланд, били намерени от кантонер, докато проверявал връзките и релсите. Беше ги докарал в града и едва можели да стоят на крака от умора и обезводняване. Бяха потвърдили опасенията на Бел: Кромуел често заповядвал влакът да спира, за да може наемникът му да се качва на стълбовете и да реже жиците.

— Как се справяме? – попита го Лофгрен, след като Бел се върна в кабината.

— Началникът на гарата каза, че са минали преди три часа.

— Значи сме съкратили час и половина след Рино – обяви с широка усмивка Лонг, разбрал, че неуморните им усилия не са отишли напразно.

— Оттук до Огдън ще трябва да си отваряте очите. Кромуел реже телеграфните жици. Ще караме на сляпо, ако отсреща идва влак на запад.

— Не е голяма заплаха – отвърна Йонгевард. – Компанията няма да рискува да пуска влакове, ако не могат да се свържат с началниците на гарите да разпределят графика. Все пак ще трябва да сме нащрек, особено на завоите, където не можем да видим на повече от километър и половина напред.

— Колко е до Огдън? – попита Бел.

— Около осемдесет километра – отвърна Йонгевард. – Трябва стигнем до гарата след около час.

* * *

С Лофгрен на дросела, „Аделин“ се озова на Юнион Стейшън в Огдън четирийсет и пет минута по-късно. Беше прехвърлил на коловоза за зареждане на въглища и вода и спря локомотива, действията им вече бяха точно синхронизирани. Докато Лонг и Ший зареждаха въглища и вода, Лофгрен и Йонгевард провериха машината и смазаха задвижващите лостове и лагерите на колелата. Бел притича бързо в голямата гара и намери кабинета на диспечера.

Зад бюрото стоеше пълен мъж, загледан през прозореца към пристигащ пътнически влак. Вниманието му бе ангажирано в частност от две хубави млади жени, които показаха глезени, докато слизаха от стъпалата на вагона „Пулман“ Бел прочете името на малка табелка на бюрото.

— Господин Джонстън?

Джонстън извърна очи към Бел и се усмихна приятелски.

— Да, аз съм Джонстън. С какво мога да ви услужа?

Бел нахвърли разказа си за гоненето на Кромуел може би за шести път, откакто бе напуснал Сан Франциско.

— Можете ли да ми кажете кога влакът премина оттук?

— Изобщо не е минавал – отвърна Джонстън.

— Изобщо не е минавал през гарата ви? – Гъстите вежди на Бел се вдигнаха към буйната му руса коса.

— Нда – каза Джонстън, изпъна се назад в люлеещия си стол и вдигна обутия си в ботуш крак на едно отворено чекмедже. – Бяха прехвърлени на линията на север.

— Как? – сопна се Бел. – Влакът не беше редовен.

— Някаква богата дама показа документи на диспечера на свръзката нагоре по линията и каза, че е наела композиция с право на чиста линия до Мисула, Монтана.

— Сестрата на бандита – обясни Бел. – Опитват се да стигнат до границата и да се прехвърлят в Канада.

Джонстън кимна с разбиране.

— Диспечерът провери с мен влаковете, които идват от юг. Нямаше никой по график до утре сутринта, тъй че му казах да пусне влака на дамата на север.

— Кога стана това?

— Преди по-малко от два часа.

— Трябва да догоня този влак – заяви Бел твърдо. – Ще съм ви благодарен за чиста линия до Мисула.

— Защо не телеграфирате на шерифа в Бют да спре влака и да арестува бандита и сестра му?

— Опитвам се да го направя откакто напуснах Рино, но Кромуел беше срязал всяка телеграфна линия от там до тук. Няма причина да спре да го прави.

Джонстън го погледна стъписан.

— Боже мой, можел, е да предизвика челен сблъсък.

— Докато той и сестра му стигнат до границата с Канада, нямат нищо за губене. Дори това да означава да избият всеки, който се изпречи на пътя им.

Макар и стъписан, Джонстън го гледаше с пълно разбиране.

— Спипайте го този мръсен страхливец. – В гласа му се прокрадва отчаяние. – С най-голяма охота ви давам чиста линия до Мисула.