Ужас

Ескимосът започна да му сочи различни деликатеси. Когато му показа рибата, Инук Тикеркат изрече екалук с бавния търпелив тон, с който възрастните обясняват нещо на децата. После посочи дебелите парчета тюленово месо и лой: нат-сук. Накрая докосна и някакво по-масивно и по-дълбоко замразено тъмно месо: Уу мин-мите.

Ървинг кимна. Той беше смутен задето устата му изведнъж се беше изпълнила със слюнка. Без да е наясно дали се очаква само да се възхити от запасите храна, или може да си избере нещо от тях, той неуверено посочи тюленовото месо.

— Ий! — каза отново господин Тикеркат. Той вдигна ивица от меко месо и лой, измъкна изпод късата си парка много остър кокален нож и отряза едно парче за Ървинг и едно за себе си.

Застаналата наблизо старица издаде някакъв вопъл.

— Каактунга! — извика тя. След като никой от мъжете не й обърна внимание, тя подвикна отново: — Каактунга!

Мъжът направи на Ървинг физиономия, каквато обикновено един мъж прави на друг, когато жена иска нещо в тяхно присъствие, и каза:

— Орсунгувок!

Но все пак отряза на старата жена едно парче от тюленовата лой и й го подхвърли като на куче.

Беззъбата вещица се изкикоти и се зае да дъвче лойта.

Незабавно всички се събраха около шейната, извадиха ножовете си и се заеха да режат от месото и да ядат.

— Айпалингйягпок — каза господин Тикеркат, като сочеше старицата и се смееше. Останалите ловци, старецът и момчето — всички освен възрастния мъж с лентата и кесийката — се присъединиха към смеха му.

Ървинг се усмихна широко, въпреки че нямаше никаква представа в какво се състои шегата.

Възрастният мъж с лентата посочи Ървинг и каза:

— Кавак… суингне! Кангунартулорпок!

Лейтенантът нямаше нужда от преводач, за да разбере, че какво и да беше казал мъжът, то не беше никак мило или любезно. Господин Тикеркат и няколко от останалите мъже само поклатиха глави и продължиха да ядат.

Всички, дори младата жена, използваха ножовете си по същия начин като Безмълвната дама в снежния й дом преди повече от два месеца — отрязваха късче кожа, месо и лой и го поднасяха към устата си, доближавайки остриетата на милиметри от омазнените си устни и езици.

Ървинг се стараеше да прави същото — доколкото можеше — но ножът му не беше толкова остър и той действаше твърде несръчно. Ала поне не поряза носа си за разлика от онзи път, когато беше с Безмълвната. Ескимосите поглъщаха храната задружно, в тишина, нарушавана само от учтиви оригвания и от редки изпускания на газове. Мъжете от време на време отпиваха от някакъв вид мях, но Ървинг вече беше извадил бутилката си, която държеше близо до тялото си, за да не замръзне водата.

— Киа-на-у-вит — попита изведнъж Инук Тикеркат. Той посочи гърдите си. — Тикеркат. — Отново свали ръкавицата си и показа двата си липсващи пръста.

— Ървинг — каза лейтенантът, потупвайки се отново по гърдите.

— Ее-вунг — повтори ескимосът.

Ървинг се усмихна иззад парчето лой. Той посочи към новия си приятел.

— Инук Тикеркат, ий?

Ескимосът поклати глава.

— Ак-ка. — Мъжът направи широк жест с двете си ръце, посочвайки цялата група ескимоси, включително и себе си. — Инук. — Изрече той твърдо. После вдигна осакатената си ръка и размърда двата си оцелели пръста, като беше скрил палеца. — Тикеркат.

Ървинг си направи извода, че „инук“ не е име на човек, а се отнася за всички десет ескимоси тук и може би е името на племето, или на народа, или на клана. А за „Тикеркат“ предположи, че е не фамилията, а пълното име на събеседника му и вероятно означава „Два пръста“.

— Тикеркат — каза Ървинг, опитвайки се да произнесе думата правилно с пълната си уста. Не обръщаше никакво внимание на факта, че месото и лойта са стари, вмирисани и сурови. Сякаш тялото му се нуждаеше от тази храна повече от всичко на света. — Тикеркат — повтори той още веднъж.

После, докато всички клечаха, режеха с ножовете и дъвчеха, последва всеобщо представяне. Тикеркат започна да съобщава имената и да обяснява с жестове значенията им — ако имаха значение, — а после и останалите мъже се включиха и започнаха сами да жестикулират. Случващото се напомняше весела детска игра.

— Талириктуг — изрече Тикеркат бавно, побутвайки напред съседа си, младеж с огромен гръден кош. Двата пръста стисна другаря си за рамото, възкликна нещо, прозвучало като „а-йе-ай“, а после прегъна ръката си, сякаш сравняваше мускулите си с доста по-развитите бицепси на младежа.

— Талириктуг — повтори Ървинг, чудейки се дали това означава „Големия мускул“ или „Силната ръка“, или нещо подобно.

Следващият мъж, нисък на ръст, се наричаше Туяукаг. Тикеркат дръпна назад качулката на парката му, посочи черните му коси и направи движение с ръка, имитиращо летяща птица.

— Тулукаг — повтори Ървинг и кимна учтиво на мъжа, продължавайки да дъвче. Запита се дали думата не означава „гарван“.

Четвъртият мъж се удари в гърдите.

— Амарук — промърмори той, а после отметна глава назад и нададе вой.