Ужас

— Не виждам тук господин Рийд. Той замина с разузнавателния отряд на лейтенант Литъл. Без ледови лоцман ще ви е много трудно да намерите пътя през ледената кора, паковия лед и айсбергите. — Крозиър поклати глава заради нелепостта на всичко това и са изсмя, сякаш мъжете бяха дошли да му разкажат някоя особено добра шега, а не за да извършат метеж. — Връщайте се към задълженията си… веднага — изръмжа той. — Няма да забравя, че бяхте достатъчно глупави, за да дойдете при мен с тази идея, но ще се постарая да забравя тона ви и факта, че дойдохте тук като шайка метежници, а не като лоялни служещи във военноморския флот на Нейно величество, желаещи да разговарят с капитана си. А сега се махайте оттук.

— Не — обади се Корнилиъс Хики от задните редици на тълпата с глас, достатъчно силен и рязък, за да удържи колебаещите се мъже на мястото им. — Господин Рийд ще дойде с нас. Както и останалите.

— И защо да го правят? — попита Крозиър, пронизвайки с поглед приличащото на невестулка човече.

— Няма да имат друг избор — каза Хики.

Той дръпна за ръкава Магнъс Менсън и двамата пристъпиха напред, минавайки покрай видимо разтревожения Ходжсън.

Крозиър реши, че ще застреля първо Хики. Ръката му в джоба стискаше пистолета. Дори нямаше да изважда пистолета от шинела си за първия изстрел. Щеше да простреля Хики в корема, когато се приближи на три крачки разстояние, и после щеше да извади пистолета от джоба си и да се опита да застреля великана в средата на челото. Нямаше гаранция, че куршум в тялото ще повали Менсън.

Сякаш в отговор на мислите на Крозиър за стрелба откъм брега проехтя изстрел.

Всички освен капитана и помощник-калафатника се обърнаха, за да видят какво става. Крозиър нито за миг не откъсна поглед от Хики. Двамата мъже обърнаха глави едва когато до тях долетяха виковете.

— Открита вода!

Това беше лейтенант Литъл и отрядът му, връщащи се от паковия лед — ледовият лоцман Рийд, боцманът Джон Лейн, Хари Пеглър и още пет-шест мъже, всичките въоръжени с пушки или мускети.

— Открита вода! — извика Литъл отново. Той размахваше двете си ръце, докато крачеше по каменистия бряг, явно без изобщо да се досеща за драмата, разиграла се пред капитанската палатка. — На не повече от две мили на юг! Канали, достатъчно широки за лодките. Продължават много мили на изток! Открита вода!

Хики и Менсън отстъпиха в редиците ликуващи мъже, където само преди половин минута имаше тълпа от метежници. Някои от хората се хвърлиха да се прегръщат. Рубен Мейл имаше такъв вид, сякаш е готов да повърне при мисълта какво се е канел да направи, а Робърт Синклер седна на един нисък камък, като че ли краката му внезапно са се подкосили. Някога силният духом марсов старшина закри лицето си с мръсните си ръце и се разрида.

— Връщайте се в палатките си и към задълженията си — каза Крозиър. — След час ще започнем да товарим лодките.

47. Пеглър

Някъде в протока между остров Крал Уилям и полуостров Аделаида

9 юли 1848 г.

Намиращите се в Болничния лагер мъже нямаха търпение да тръгнат на път още десет минути след завръщането на отряда на лейтенант Литъл с известието за открита вода, но измина още един ден, преди да успеят да съберат палатките, и още два дни, преди лодките най-накрая да се плъзнат от леда в черната вода южно от Земята на крал Уилям.

Отначало им се наложи да изчакат завръщането на всички останали ловни и разузнавателни отряди, а някои от тях се върнаха след полунощ, и измъчените участници в тях с усилие се добраха до палатките си в мътножълтия арктически сумрак и рухнаха в спалните си чували, дори без да са научили новините. Ловците донесоха съвсем малко дивеч — макар че бяха видели няколко тюлена и безуспешно бяха стреляли по тях, — ала отрядът на Томпсън беше убил арктическа лисица и няколко бели зайци, а отрядът на сержант Тоузър се върна с няколко бели яребици.

На сутринта на 5 юли, сряда, шатрата на лазарета почти опустя, защото всички, способни да стоят на краката си, искаха да вземат участие в подготовката за отпътуването.

През последната седмица Джон Бриджънс беше заел мястото на починалите Хенри Лойд и Том Бланки като помощник на доктор Гудсър и стюардът беше наблюдавал предния следобед опита за метеж, застанал до лекаря на вратата на палатката на лазарета. Именно Бриджънс описа цялата сцена на Хари Пеглър, който се почувства още по-зле, отколкото вече беше, когато узна, че неговият колега от „Еребус“, марсовият старшина Робърт Синклер, се е присъединил към бунтовниците. Що се отнася до Рубен Мейл, той го познаваше като човек, на когото може да се разчита, със силна воля. Много силна воля.

Пеглър изпитваше единствено презрение към Ейлмър, Хики и присламчилите се към тях. Според него всички те бяха ограничени и — с изключение на Менсън — лишени от чувство за лоялност, а иначе с големи претенции.