Ужас

— Това не е вярно, господин Синклер — възрази Крозиър. — Според изчисленията на мен и на лейтенант Литъл се намираме на по-малко от петдесет мили от залива с реката.

— От залива — повтори подигравателно един моряк на име Джордж Томпсън. Той беше известен като пияница и лентяй. Крозиър не можеше да хвърли първия камък в него заради пиянството, но презираше лентяйството му. — Устието на реката на Бак е на петдесет мили надолу по залива — продължи Томпсън. — На повече от сто мили оттук.

— Внимавайте с тона си, Томпсън — предупреди го Крозиър с толкова тих и страшен глас, че нахалникът примигна и сведе поглед. Капитанът отново огледа тълпата и заговори на всички: — Няма значение дали устието на реката на Бак се намира на четирийсет или петдесет мили надолу по залива. Има добри шансове да има открита вода… така че ще плаваме с лодките, а няма да ги теглим. А сега се връщайте към задълженията си и забравете за тези глупости.

Няколко от мъжете се размърдаха, но Магнъс Менсън стоеше до тях като стена, удържаща езерото на неподчинението им.

— Ние искаме да се върнем на „Ужас“, капитане — обади се Рубен Мейл. — Смятаме, че там ще имаме по-добри шансове.

Сега беше ред на Крозиър да примигне объркано.

— Да се върнете на „Ужас“? Божичко, Рубен, сигурно до кораба има повече от деветдесет мили, при това не само през неравната територия, през която преминахме, но и през паковия лед. Лодките и шейните няма да издържат такова пътуване.

— Ще вземем само една лодка — каза Ходжсън. Мъжете зад него зашумяха в знак на съгласие.

— Какво значи „една лодка“, по дяволите?

— Една лодка — настоя Ходжсън. — Една лодка върху една шейна.

— Дойде ни до гуша от това теглене във впряговете — каза Джон Морфин, морякът, който беше пострадал сериозно по време на карнавала.

Крозиър не обърна внимание на Морфин и каза на Ходжсън:

— Лейтенант, по какъв начин смятате да съберете двайсет и трима души в една лодка? Дори и да откраднете един от велботите, в него ще се съберат само десет или дванайсет от вас, с минимално количество припаси. Или разчитате, че десет или дванайсет души от групата ви ще умрат, преди да се доберете до лагера? А те ще умрат, знаете това. Много повече от десет.

— В лагера „Ужас“ останаха малки лодки — каза Синклер, пристъпвайки напред и заемайки агресивна поза. — Ще вземем един велбот и ще се доберем до кораба с него и с яловете.

Крозиър го зяпна за момент, а после избухна в смях.

— Наистина ли смятате, че ледът на северозапад от Земята на крал Уилям се е разчупил? Това ли си мислите, глупаци?

— Да — отговори лейтенант Ходжсън. — На кораба остана храна. Много консерви. И ще можем да плаваме…

Крозиър отново се разсмя.

— Бихте заложили живота си на предположението, че ледът това лято се разтворил достатъчно, за да може „Ужас“ да плава, и че корабът просто ще ви чака да пристигнете там с лодките си? И са се отворили канали по целия път, който изминахме на юг? Триста мили свободна за плаване вода? И то през зимата, когато ще се добере дотам, ако изобщо успеете да се доберете?

— Според нас този план има по-големи шансове за успех от вашия! — извика стюардът на оръжейната Ричард Ейлмър. Мургавото лице на дребния мъж се беше изкривило от ярост, страх, негодувание и нещо като възторг от съзнаването, че най-после е ударил и неговият час.

— Почти ми се иска да дойда с вас… — започна Крозиър. Ходжсън примигна няколко пъти. Някои от мъжете се спогледаха. — Само за да видя физиономиите ви, когато, осъществявайки този ваш план с по-големи шансове на успех, прекосите паковия лед и торосите само за да откриете, че „Ужас“ е смазан от ледовете, както се случи с „Еребус“ през март.

Той помълча няколко секунди, давайки възможност на хората да си представят тази картина, след което продължи с по-тих глас:

— За Бога, попитайте господин Хъни или господин Уилсън, или господин Годард, или лейтенант Литъл в какво състояние беше шпангоутът. В какво състояние беше рулят. Попитайте първи помощник-капитан Томас колко зле беше обшивката още през април… а сега е юли, глупаци. Ако ледът около кораба се е разтопил поне малко, „Ужас“ сигурно вече е потънал. А и да не е, можете ли вие двайсет и тримата да се закълнете, че ще успявате да изпомпвате водата през цялото време, докато водите кораба из лабиринта от канали? И дори да се върнете там за половината от времето, което ни отне да дойдем тук от лагера „Ужас“, зимният студ отново ще е затворил каналите. И как смятате да намерите пътя през ледовете, ако корабът може да плава, ако не е потънал и ако вие не умрете от умора от денонощното изпомпване на водата?

Крозиър огледа тълпата.