Ужас

Чарлс Бест — благонадежден моряк от „Еребус“, който беше верен на лейтенант Гор — пристъпи напред, последван от още четирима моряци: Уилям Джери, Томас Уърк, който беше пострадал сериозно на карнавала, младия Джон Стрикланд и Ейбрахам Сийли.

Пред капитана стояха шестнайсет мъже.

— Това ли са всички? — попита Крозиър, усещайки разливащото се в стомаха му чувство на облекчение. Пред него стояха шестнайсет души; щяха да вземат една лодка, но оставаха достатъчно верни мъже, които да се отправят заедно с него към реката, като същевременно и тук, в лагера „Спасение“, щяха да останат достатъчно хора, които да се грижат за болните. — Ще ви дам пинаса — каза той на Ходжсън.

Лейтенантът кимна с благодарност.

— Пинасът е целият разбит и е стъкмен за речно плаване, а тегленето на шейната е голяма досада — каза Хики. — Ще вземем един велбот.

— Ще вземете пинаса — каза Крозиър.

— Искаме да вземем с нас също и Джордж Чеймбърс и Дейви Лийс — каза помощник-калафатникът, който стоеше пред хората си със скръстени на гърдите ръце и разкрачени крака като някой кокни77 Наполеон.

— Как ли пък не — каза Крозиър. — Защо ще искате да вземете двама мъже, които не могат да се грижат за себе си?

— Джордж може да тегли — каза Хики. — А всички ние се грижехме за Дейви и искаме да се грижим и занапред.

— Не — каза доктор Гудсър, който пристъпи напред в тясното пространство между Крозиър и хората на Хики, — вие не сте се грижили за господин Лийс и не искате да вземете него и Джордж Чеймбърс като спътници. Искате ги за храна.

Лейтенант Ходжсън примигна невярващо, но Хики сви юмруци и даде знак на Магнъс Менсън. Дребният мъж и великанът пристъпиха едновременно напред.

— Не мърдайте от мястото си — изрева Крозиър. Зад него тримата оцелели морски пехотинци — капрал Пиърсън, редник Хопкрафт и редник Хийли, — макар очевидно болни и едва държащи се на краката си, бяха вдигнали дългите си мускети и се прицелваха.

И, което беше по-важното, първи помощник Девьо, помощник Едуард Кауч, боцманът Джон Лейн и помощник-боцманът Том Джонсън също се целеха в тях със своите пушки.

— Ние също имаме оръжия — изръмжа Корнилиъс Хики.

— Не — каза капитан Крозиър, — нямате. По време на проверката първи помощник Девьо събра всички оръжия. Ако утре си тръгнете с мир, ще получите една пушка и малко патрони. Ако сега направите още една крачка, ще получите само сачми в лицата.

— Всички вие ще умрете — каза Корнилиъс Хики, сочейки с костеливия си пръст мъжете, които стояха на местата си в строя, и прокара ръката си в полукръг като някой кокалест ветропоказател. — Ще последвате Крозиър и неговите глупаци и ще умрете.

Помощник-калафатникът се обърна към лекаря:

— Доктор Гудсър, прощаваме ви за думите, които казахте относно това защо искаме да спасим Джордж Чеймбърс и Дейви Лийс. Елате с нас. Няма да можете да спасите тези мъже тук. — Хики махна презрително с ръка към провисналите мокри палатки, където лежаха болните. — Те вече са мъртви, просто още не го знаят — продължи той с изненадващо силен и звучен за толкова дребен човек глас. — А ние ще живеем. Елате с нас и отново ще видите семейството си, доктор Гудсър. Ако останете тук — или дори последвате Крозиър, — вие сте мъртъв. Елате с нас.

В разсеяността си Гудсър беше излязъл от палатката с очилата си и сега ги свали и бавно започна да забърсва стъклата им с окървавения подгъв на вълнената си жилетка. Дребен мъж с момчешки пълни устни и вдадена навътре брадичка, която беше само отчасти прикрита под снопчето къдрава брада, пораснала под рехавите му бакенбарди, Гудсър изглеждаше напълно спокоен. Той отново си сложи очилата и погледна към Хики и стоящите зад него мъже.

— Господин Хики — каза тихо той, — колкото и да съм благодарен за великодушното предложение да спасите живота ми, трябва да знаете, че няма да имате нужда от мен, за да осъществите замисленото, а именно — да разчлените телата на своите другари, за да се сдобиете с месо.

— Аз няма… — започна Хики.

— Дори един аматьор може да усвои дисекционната анатомия доста бързо — прекъсна го Гудсър с достатъчно силен глас, за да накара помощник-калафатника да замълчи. — Когато някой от тези господа, които взимате със себе си в качеството на личен запас от храна, умре — или когато му помогнете да умре, — вие трябва само да наточите моряшкия си нож и да започнете да режете.

— Ние няма да… — изкрещя Хики.

— Но аз силно ви препоръчвам да вземете със себе си трион — надигайки глас, продължи Гудсър. — Един от трионите на господин Хъни ще свърши работа. Докато пръстите и месото от бедрата, прасците и корема се режат лесно с нож, със сигурност ще ви трябва трион, за да отделите ръцете и краката от тялото.

— Проклет да сте! — изпищя Хики. Той пристъпи напред заедно с Менсън, но се спря, когато помощниците на капитана и пехотинците отново вдигнаха пушките и мускетите.

Невъзмутим и без дори да поглежда към Хики, лекарят посочи огромната фигура на Магнъс Менсън, сякаш мъжът представляваше анатомична графика, окачена на стената.