— Работата не се различава особено от рязането на коледна пуйка. — Той очерта във въздуха няколко вертикални линии в областта на горната половина на тялото на Менсън и една хоризонтална под кръста. — Ръцете трябва да се отрежат при раменните стави, разбира се, но за да отделите краката, трябва да разрежете с трион тазовите кости.
Жилите на шията на Хики се издуха и бледото му лице почервеня, но той не произнесе нито дума, докато Гудсър продължаваше да говори.
— Аз бих използвал моя по-малък костен трион, за да отрежа краката при коленете и, разбира се, ръцете при лактите, а след това бих взел скалпела, за да изрежа избраните части — бедрата, бузите на задника, бицепсите, трицепсите, делтовидните мускули и месестите части на пищяла. Едва след това се започва с истинското разсичане на гръдния кош — гръдните мускули, — за да се достигне до подкожната тлъстина, която вие, господа, може да сте запазили в областта на лопатките или по кръста и на хълбоците. Разбира се, количеството на тлъстините и мускулите няма да е голямо, но аз съм сигурен, че господин Хики няма да пропусне нищо.
Един от моряците зад Крозиър падна на колене в чакъла, разтърсен от спазми в опит да повърне.
— Имам един инструмент, наречен тенакулум, за разчупване на гръдната кост и отделянето на ребрата — каза тихо Гудсър, — но се боя, че не мога да ви го дам. Един добър чук и длето — каквито има след инструментите във всяка лодка, сигурно сте забелязали — могат със същия успех да се използват за тази цел. Препоръчвам ви първо да отрежете и изядете всичкото месо, а главата, ръцете, краката и вътрешностите — цялото съдържание на коремната кухина — да оставите за по-късно. Предупреждавам ви, че е доста по-трудно да разчупите дългите кости, за да извлечете от тях костния мозък. Ще ви е нужен някакъв дълбаещ инструмент, нещо като длетото на господин Хъни. И забележете, че костният мозък, извлечен от сърцевината на костите, ще бъде червен и на бучки… и смесен с парчета от костта, така че няма да е безопасно да се яде суров. Препоръчвам ви да сложите костния мозък на вашите приятели в котле и да го кипнете няколко минути на бавен огън, преди да го изконсумирате.
— Майната ти — изръмжа Корнилиъс Хики.
Доктор Гудсър кимна.
— А — добави тихо лекарят, — когато започнете да ядете мозъка, това ще е най-простото нещо. Просто изрежете долната челюст, изхвърлете я заедно със зъбите и използвайте какъвто и да било нож или лъжица, за да издълбаете и да си пробиете път през небцето до черепната кутия. Ако желаете, можете да обърнете черепа надолу, да седнете около него и да започнете да си гребете с лъжичка като от коледен пудинг.
Известно време всички мълчаха, чуваха се само воят на вятъра и стоновете, скърцането и пропукването на леда.
— Има ли още някой, който иска да си тръгне утре? — извика капитан Крозиър.
Рубен Мейл, Робърт Синклер и Семюъл Хъни — съответно старшината на бака на „Ужас“, марсовият старшина на „Еребус“ и ковачът на „Ужас“ — пристъпиха напред.
— Тръгвате с Хики и Ходжсън? — попита Крозиър. Постара се да не показва колко е шокиран.
— Не, сър — каза Рубен Мейл, поклащайки глава. — Няма да тръгваме с тях. Но искаме да се опитаме да се върнем на „Ужас“.
— Нямаме нужда от лодка, сър — каза Синклер. — Ще се опитаме да стигнем по сушата. Да прекосим острова. Може да намерим лисици или някакви други животни далеч от брега.
— Навигацията ще е трудна — каза Крозиър. — Тук компасите не вършат работа, а аз не мога да ви дам никой от секстантите ми.
Мейл поклати глава.
— Не се тревожете, капитане. Ще се оправим без астрономически наблюдения. Почти винаги, когато шибаният вятър ни духа в лицето — простете за израза, сър, — ще знаем, че се движим в правилната посока.
— Преди да стана ковач, служих като моряк, сър — каза Семюъл Хъни. — Всички сме моряци. Ако не можем да умрем в морето, поне ще можем да умрем на борда на нашия кораб.
— Добре — каза Крозиър, обръщайки се към всички мъже, които стояха там, и стараейки се да говори така, че да го чуят и болните в палатките. — Ще се съберем в три следобед и ще разделим останалите сухари, алкохол, тютюн и всички останали провизии, с които разполагаме. Всички мъже. Дори онези, които бяха оперирани снощи и днес, ще бъдат донесени на делбата. Всички ще видят какво ни е останало и всички ще получат равен дял. Отсега нататък всеки от нас — с изключение на онези, за които се грижи доктор Гудсър — сам ще определя дневната си дажба.
Крозиър изгледа студено Хики, Ходжсън и останалите от групата им.
— Вашите хора — под надзора на господин Девьо — ще приготвят пинаса за отпътуването ви. Ще тръгнете утре на зазоряване и дотогава не искам да виждам лицата ви освен на делбата на провизиите в три часа.
52.
Гудсър