Ужас

Той чувства съпротивлението срещу напрегнатия му пенис, усеща как то се подчинява на движенията им и разбира — дълбоко разтърсен, — че люби девственица. Или по-скоро тя го люби. — О, Боже — успява да каже той, преди да започнат да се движат по-бързо.

Той притегля Безмълвната към себе си и се опитва да я целуне, но тя извръща лице и притиска буза към неговата, а след това към шията му. Крозиър е забравил, че ескимоските жени не знаят да се целуват… първото нещо, което всеки английски полярен пътешественик научава от ветераните.

Но това няма значение.

След минута или още по-малко той изригва в нея. Сякаш е минала цяла вечност.

Известно време Безмълвната лежи неподвижно върху него, притискайки малките си потни гърди към неговата също толкова мокра гръд. Крозиър чувства бързите удари на сърцето й и знае, че тя също го усеща.

Когато възвръща способността си да мисли, той се чуди дали има кръв. Не му се иска да изцапат красивите бели спални завивки.

Но Безмълвната отново раздвижва таза си. Сега тя седи изправена върху него, вперила черните си очи в неговите. Тъмните зърна на гърдите й приличат на втори чифт очи, които го наблюдават внимателно. Той все още е твърд вътре в нея и бавните й движения — това никога не се беше случвало с Франсис Крозиър при общуването му с пристанищните проститутки в Англия, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и където и да е другаде — го съживяват отново, втвърдяват го още повече и той също раздвижва бедрата си.

Тя отмята глава назад и опира силната си ръка в гърдите му.

Така те правят любов часове наред. Тя напуска само веднъж спалната платформа, за да донесе вода да се напият — разтопен сняг в малка голднърова консервена кутия, която бяха оставили да виси над огъня, — а след това спокойно измива малките кървави петна от бедрата си.

После ляга по гръб, разтваря крака и го придърпва към себе си, обхващайки здраво рамото му.

Тъй като няма изгрев, Крозиър така и няма да разбере дали са се любили през цялата дълга арктическа нощ — а може би много дни и нощи безспир (поне така му се струва, преди да заспят) — но накрая те все пак се унасят в сън. Влагата от потта и дишането им капе от откритите части на ледените стени и в техния дом е толкова топло, че в първия половин час след като потъват в сън, те спят отвити.

64. Крозиър